Великата илюзия

Великата илюзия

Тя е проста като света — илюзорната сексуална собственост. В свят на тотална свобода все още съществуват хора, които си мислят че верноста е нещо като ритуал, в който надупването в една и съща посока всеки ден носи семейно щастие.

Ако проследите нишката на сексуалните връзки примерно на работното място, във вашата среда и най-вече у вас — вие ще видите, че това е една неразплетима кукувича прежда. Прежда, в която играта се води по системата от професионалната футболна лига:

„системата всеки срещу всеки“

Всички ние просто живеем в малката страна на засекретените баджанаци. Всеки се крие от другите, когато изневерява, любовниците изневеряват с други любовници, те от своя страна спят с още по-чужди мъже, който пък се женят накрая като в бразилски сериал за истинската си любов — примерно за майка си или друг неясен обект на желанието. Някъде там във всеобщата сексуална гмеж и безотговорна тайнственост може би за първи път се е зародила скандинавската идея: да не се притежаваме по генитален път, а заедно всички да освободят съзнанието си за нещо ново — онова, което никога не омръзва и онова, което винаги сме искали само за себе си — свобода.

Къде сме ние?

Ние сме много зле по брой на регистрирани свободомислещи хора, които си позволяват да сменят партньорите си през минута и то пред очите на предишния си партньор. Повечето от мъжете и жените в тази страна са роби на времето — фалшивият им морал задължително изисква между двама партньори да има стоене на сухо поне седмица. Те не знаят, че времето във физическия си смисъл е равно на нула, а в човешкия смисъл между едното проникване и другото (с друг) не е нужно да се чака повече време отколкото отнема един женски душ.

Промени в хостинга

Промени в хостинга

Както преди време писах – имах проблеми с хостинга. Лично аз имам около 23 сайта (домейна), които хоствам за себе си и за различни клиенти. След близо 10 месеца безпроблемно съществуване върху сървърите на дриймхост – изведнъж всички проблеми на споделеният хостинг се стовариха отгоре ми. Оказа се, че на споделеният сървър на който се помещават моите домейни някой “колега” или “съсед” не е съвсем дружелюбен и негов скрипт (програмен код) неправомерно източва системните ресурси и всички останали сайтове (домейни) отиваме в девета глуха. По моите данни (подкрепени с лог-файлове) се вижда, че конкретният нарушител на добросъседските отношения се проявява най-много и най-често между 23:00 и 02:00 българско време – това обикновено пасваше грубо на 15-18 часа сървърно време (САЩ). След доста дълги (три седмици) преговори с поддръжката най-накрая преместиха всичките ми домейни на по-спокоен сървър. Добре, но след като над три седмици съм имал по над 3 часа/денонощие сайтове, които са извън линия (offline) и които гугъл ги посещава редовно в точно този интервал – реших, че е крайно време да променя нещата. Без много да чета – разгледах два от най-популярните доставчици на споделени хостинг услуги и се хвърлих на justhost – услуга, която ми хареса изключително много заради краткото време за достъп, безпроблемността при администрация и … безплатният лайф-тайм (докато си плащаш за хостинг) домейн. Всичко хубаво, но се оказа, че нямат и не искат да имат SSH достъп, а също и не желаят и не приемат хостването на AVI файлове независимо от авторските права (все едно ако реша да хоствам BVI това ще ми попречи). За един от моите домейни обаче беше неприемлива липсата на AVI хостинг и реших да се откажа – точно тогава дойде голямата греда – оказа се, че life-time домейнът, който съм си регистрирал ще ми струва цели 20EU (писал съм в по-предна тема, иде реч за steliyan.com). Добре, преглътнах свръхскъпото си име и продължих напред. Налетях на нов хостинх доставчик, намерих дори и купон за отстъпка и … отново се “вписах”. Този път обаче умишлено и с опит избрах съществуващ вече мой домейн, вместо да регистрирам пак нов (този път на най-нормална цена).
След близо 3 седмици и 2/3 прехвърлени домейни – днес за сефте имах “downtime” на новият хостинг – продължи за около 3 минути, беше ужасно и … стршно 🙂 Почти съм решил, че ако ще имам такива “дупки” по-добре ще е да се хоствам сам – дори почти съм си харесал хардуерен сървър. Междувременно докато хостинг доставчикът ми беше извън линия – намерих няколко сайта (страници) на които бъдещи желаещи могат да се осведомят кой доставчик какво предлага и да избегнат моите главоболия. Специално последният ми избран доставчик на хостинг услуги предлага средното от всичко, което бих желал, но най-важната екстра е, че мога да си поискам парите за оставащият период винаги и по всяко време – плащам само и единствено за упторебените месеци.
След днешното ми ровене из интернет, местата, които ме впечатлиха с информацията си са две (вероятно има и още, но тези са относително подробни и описателни), а бях попадал и на една руска страница с подобно съдържание, ако успея да я намеря – ще я публикувам и нея. Та двата сайта за които говоря са:

Надявам се, че въпреки английският език на сайтовете информацията ще е полезна на някой като мен.

Свински грип, паниката се обостря

С настъпването на есенно-зимният период паниката около свинският грип се обостря. При това не заради огромният брой заразени от него хора или свине (свинският грип не се пренася от свине биле те живи или на мезе), а заради недостигът на нормални новинарски събития. Журналистите отново всяват масова психоза у населението, което е отвикнало да мисли с главите си, а го прави с телевизорите си. Това да не можеш да разсъждаваш е най-сериозното и най-опасното заболяване у хората, но нито се поддава на лечение, нито има измислени ваксини. Виж, новините, че все повече български деца остават неграмотни е къде по-тревожна новина за мен, отколкото това, че двама или трима човека са умрели от усложнения предизвикани от грипен вирус, та бил той и щамът свински грип. Свинският грип се оказа медийна сензация за доста по-дълъг период от колкото предвиждах, но това е така, защото очевадно няма толкова страшни новини или най-малкото стршните неща свързани с наводнения или земетресения по света не се заплащат добре от фармацевтичните картели. Все пак ако нямаше масова паника нямаше да се презапасяват на държавно ниво с тамифлу (което да не забравяме, че има срок на годност), а и с останалите лекарства способни да се справят както със сезонния грип, така и с вирусът на свиснкия грип. Интересното на новините за свинския грип е, че новинарите упорито пестят на зрителите, слушателите и читателите си, че всъщност конкретният щам на вирусът също се влияе от тамифлу, а и от подобните нему препарати. Както и преди, така и сега пиша, че място за паника няма, но при положение, че човек разсъждава с главата си, а не с телевизора, радиото или вестника си. Журналистическата професия не е лесна – те трябва да знаят как  и да умеят да поднасят новините си по начин, който да шокира, но не и да предизвика размисъл…, а аз не съм журналист, не съм и фармацевт и продължавам да твърдя, че място за паника относно A/H1N1 (swine flu, мексикански грип, свински грип) няма. Уважаеми читатели на дневника ми – ползвайте главите си и ще се убедите, че ако имаше място за пандемия – то трябваше да има обявена и пандемия срещу автомобилите и безразсъдното шофиране.