Пандемичният свински грип

Пандемията свински грип взе нова жертва, този път тя е Прасчо от „Мечо Пух“.

Прогонването на Прасчо заради "Свинския грип"
Прогонването на Прасчо заради "Свинския грип"

Уважаеми читатели, разчитам на развитото ви чувство за хумор, защото злостен спам няма да толерирам 🙂

Законът и българите

От 01.11.2009 отново е в сила шофирането на къси светлини или дневни светлини (зависи с какво е оборудван автомобила). Това се прави с цел не само европеизация на българина, но и да се повиши видимостта на автомобила през деня. Аз лично както невендъж съм писал – шофирам целогодишно на къси светлини, като дори обмислям инсталирането на модул за дневни светлини или дори самите дневни светлини. При мен проблеми със забравяне на включено осветление и в последствие изтощен акумулатор – няма, но при твърде много шофьори или този проблем ги принуждава да „забравят“ да светнат късите или просто икономисват от крушки. Една автомобила лампа има среден живот 5000 часа, което при шофиране по 8 часа в денонощието (непрекъснато) прави 625 денонощия живот. При средна цена от 5 лв. това е под стотинка/ден. Съответно съм чувал и аргументи, че късите светлини увеличавали консумацията на гориво – елементарната сметка показва следното:
Средна мощност на двигателя: 70kW, Средна мощност на всички осветления през деня 0.2kW – това е 350 пъти по-малко консумация от мощността отдавана от двигателя. Следователно при средна консумация от 8л/100км ние ще изразодим 0.0228л/100км за да захранваме осветлението… Нищожна цена на фона на неподдържаните стари автомобили, които се разхождат по улиците. Много шофьори съм засичал да управляват автомобилите си без фарове при влошени атмосферни условия – когато пак е задължително. Явно над 1/3 от българите не уважават закона, когато той ги задължава, но когато им дава някакви права – стават невероятни радетели на същият този закон. Много от шофьорите не познават правилника за прилагане на закона за движение по пътищата (ППЗДП) и не знаят елементарни неща – като например кога се спира на знак СТОП (винаги), какво означава оня обърнат надолу триъгълник и какво означава знакът „Път с промяна на посоката на предимство“. Много шофьори явно не знаят и факта, че всеки шофьор взема решенията сам за себе си – т.е. подканване на някой да тръгне със звукови, светлинни сигнали или ръкомахане са строго забранени, но това явно беше неизвестно на ченгето с Рено Сценик, което едва не ме блъсна на оживено варненско кръстовище. В последствие същият тоя екземпляр ми организира гонка по улицата след кръстовището, предизвиквайки редица предпоставки за ПТП, като накрая дори ме засече. Слязох от колата за да видя кой и какъв е тоя екземпляр рискуващ живота ми, своя и този на семейството ми – в Рено СЦЕНИК-а стоеше ПОЛИЦАЙ, който най-нагло ме пита „Абе ти що не тръгваш като ти свиря?“… Толкова бях ядосан, че забравих да снимам номера на автомобила му – щях да го докладвам на началника му и да поискам да го уволнят… Варна обаче е твърде малка и конкретното ченге рано или късно ще бъде засечено от моя милост – ще го снимам и постна тук – за да си види мазната и глупава физиономия – човек, който трябва да познава закона и да го пази, но който най-нагло го потъпква – като повечето българи де…
Та след лекото ми лирично отклонение – считам, че Българите първо трябва да се научим да спазваме закона, а след това да си търсим законните права!

П.П. Указанието за шофиране на фарове от 01.11.2009 е: Задължително шофиране на къси светлини през светлата част на денонощието.

Великата илюзия

Великата илюзия

Тя е проста като света — илюзорната сексуална собственост. В свят на тотална свобода все още съществуват хора, които си мислят че верноста е нещо като ритуал, в който надупването в една и съща посока всеки ден носи семейно щастие.

Ако проследите нишката на сексуалните връзки примерно на работното място, във вашата среда и най-вече у вас — вие ще видите, че това е една неразплетима кукувича прежда. Прежда, в която играта се води по системата от професионалната футболна лига:

„системата всеки срещу всеки“

Всички ние просто живеем в малката страна на засекретените баджанаци. Всеки се крие от другите, когато изневерява, любовниците изневеряват с други любовници, те от своя страна спят с още по-чужди мъже, който пък се женят накрая като в бразилски сериал за истинската си любов — примерно за майка си или друг неясен обект на желанието. Някъде там във всеобщата сексуална гмеж и безотговорна тайнственост може би за първи път се е зародила скандинавската идея: да не се притежаваме по генитален път, а заедно всички да освободят съзнанието си за нещо ново — онова, което никога не омръзва и онова, което винаги сме искали само за себе си — свобода.

Къде сме ние?

Ние сме много зле по брой на регистрирани свободомислещи хора, които си позволяват да сменят партньорите си през минута и то пред очите на предишния си партньор. Повечето от мъжете и жените в тази страна са роби на времето — фалшивият им морал задължително изисква между двама партньори да има стоене на сухо поне седмица. Те не знаят, че времето във физическия си смисъл е равно на нула, а в човешкия смисъл между едното проникване и другото (с друг) не е нужно да се чака повече време отколкото отнема един женски душ.