Лежа си снощи към 02:30 и се унасям в сладка дрямка на фона на някое от повторенията на CSI. В един сладък почти заспал момент ме стресва едно яко плющене – човек, който е стрелял с огнестрелно оръжие веднага би разпознал изстрел – и то с пистолет. Последвалите крясъци “Стой” и “Бягай” бяха за кратко и настъпи тишина. Реших, че съм сънувал нещо с мозък омешан от кримката по телевизора, но реших все пак да стана да видя навън какво става – нали така или иначе се бях събудил.
Поглеждайки през прозореца видях необичайна за това време и квартал гледка – двама човека проснати като пеперуди на асфалта, а други двама надвесени над тях. В следващият момент единият се запъти нанейде и след секунди се завърна карайки… патрулка. Оказаха се кварталните дежурни полицаи, които посреднощ пазейки данъкоплатските ни задници бяха спрели и задържали две момчета. На първо четене – бандити с раници, нямащи никаква работа по това време на денонощието по улиците. Заинтригуван останах да позяпам какво ще стане – след 5-6 минутки дойде още една патрулка, светнаха с фаровете върху “пеперудите”, претърсиха им багажа, намирайки лични вещи на плажуващи момчета – хавлия, джапанки и документи. Свериха по радиото личните данни на хлапетата и след това им “заповядаха” да се изправят. Започна назидателната част от акцията, след като се оказа, че наказателна е излишна – полицаите зададоха интересен за мен въпрос: “Защо не спирате, като чухте “Полиция, Стой”?”. Хлапетата се оправдаха “сепнахме се”. Полицаите: “А ако Ви бяхме гръмнали, по-малко сепнати ли щяхте да бъдете?”, хлапетата “…”, полицаите обясниха на младежите, че следващият път като чуят “Полиция Стой” не е разумно да бягат и да си подвикват “Бягай”… след това ги освободиха.
Аз от позицията на моят предпоследен етаж, посреднощ – не успях да документирам случката другояче освен по спомени, но не само мен бяха събудили. Доста съседи излязоха на балконите да видят какво става, а и доста от “нощните пиянки” се протътриха да гледат сеир.
Изводът от тази акция, поне за мен е:
1. Ефект може да няма, но показност – в изобилие. Среднощни предупредителни изстрели и репресии са доста по-добре от среднощните убийства, мародерства и обири.
2. Съседските хлапета, които излизат на хладинка след 23:30 и се хилят и крещят като изтървани до 03:00 – доста време ще се замислят дали да го правят – поза “пеперуда на асфалта” хич не е удобна, очевидно.
3. Хлапетата, които се правиха на пеперуди, целуващи асфалта – поне една седмица ще имат як запек, а и доста ще се замислят дали да се прибират пак по тъмно от плажа с раници на гръб.
4. Съседите имаха яко хляб за размисъл…, а и за клюки..
5. От как напуснах казармата не бях гледал полицейски екшън на живо, но по-важното е, че момчетата полицайчета бяха сериозни и се държаха на ниво – дано всички техни колеги са такива!
Author Archives: Steliyan
Казвам се Стелиян Атанасов от Варна.
Самота
Красиво, нежно, жълто цвете. Срамежливо се свило между една стена и бетонна плоча.
Липсват вода и слънце, но животът избуява намирайки си всевъзможни места за проява.
Природата е силна, а колкото и да се опитваме да я съсипем – борбата очевидно е неравностойна – в края на краищата и ние сме чеда на същата тая природа.
Почистване на дебитомер на Fiat Marea Weekend JTD105
Оказа се, че тази част е много важна за Common Rail двигателя и поведението му в движение. Автомобила го имам от вече 3 години, но явно когато съм го закупил – е бил вече с достатъчно мръсен дебитомер. По принцип дебитомера е добре да се смени с нов, по възможност със същият като марка и модел – моят е Bosch, но не си записах номера. Когато започна да правя нещо от което не разбирам – обикновено прежалвам сумата нужна ми да закупя и/или поправя това, което бих повредил. С дебитомера на фиата стана същото – реших, че ще купя нов ако прецакам този, “навих” ръкави и се метнах в изпълнение на поставената задачка. Дебитомера се намира точно след въздушния филтър, захванат е за гумените тръби с метални пръстени – откачих го, напълних едно легенче с вряла вода, сипах няколко капки сапун за ръце, течен и започнах да го плацикам вътре – след смяната на водата около 3 пъти – спря да пуска черно и реших, че е готов. За да се убедя обаче – реших да демонтирам сензорната част от тръбното тяло – оказа се, че нямам отвертка с такава форма – пет лъча с център и в безсилието си – пробвах с клещи – взе, че се получи. След като демонтирах сензора – видях по температурният датчик малко останали сажди – промих ги и тях, а самият сензор за въздуха – все още беше доста опушен. Поплациках го още известно време и след като ми хареса как изглежда – го подсуших добре, издухах го със студен сух въздух, монтирах го обратно в тръбното тяло и се запътих към автомобила.
Да вметна една подробност – дебитомерите като този на Фиата имат самопочистваща функция – 5 секунди след изгасяне на двигателя се загряват до над 100 градуса по целзий – за това не препоръчвам да се мие с течност, която гори и би увредила сензора.
Монтажа стана по обратния ред – монтаж в тръбите, захващане на металните пръстени (може и да си имат име, знам ли), включване на кабелите. Запалих и направих пробно кръгче – оказа се, че целият труд е имал смисъл – фиата започна да върви така както никога не е вървял. С една дума – доволен съм.
Съветът ми към случайно попадналите в моят блог е – ако не разбирате какво правите – правете като мен – пригответе си парите за ново и запрятайте ръкавите.
Предстоящи задачи по Фиат Мареа са: измиване на фаровете, ремонт на реленцето на предните чистачки, ремонт на нагревателя на задното стъкло.