Самота

Красиво, нежно, жълто цвете. Срамежливо се свило между една стена и бетонна плоча. Липсват вода и слънце, но животът избуява намирайки си всевъзможни места за проява. Природата е силна, а колкото и да се опитваме да я съсипем – борбата очевидно е неравностойна – в края на краищата и ние сме чеда на същата таяContinue reading “Самота”