Author Archives: Steliyan

Казвам се Стелиян Атанасов от Варна.

Един лонг-тайм летен коктейл

И докато пишех за уискито се сетих за един от любимите ми дълги летни коктейли, крадена или собствена рецепта – вече нямам спомен. Нужните продукти за приготвянето му са:
1. ЛЕД – МНОГО, натрошен, може и смлян на едро

2. 50мл. Водка, маркова – супер, българска… става, но не е така приятно 🙂

3. Един лимон – по-едричък 🙂

4. Тоник, охладен, предпочитания – кой какъвто харесва …

5. Дълбока чаша, по рецепта е 250ml, но аз предпочитам да е в 500ml, а там количествата на продуктите се удвоява

Начин на приготвяне:
1. Ледът се смила или натрошава, избраната чаша се пълни до 1/2 от обема си с него, добавят се 50ml водка, фрешът от 1/2 лимон, резените от другата 1/2 лимон (може и едри парчета, може и дребни), долива се тоник.

Консумира се със сламка…

Цялото действие може да се повтори до желаният резултат – разхлаждане, напиване или … безопасно повишаване на настроението…

П.П. Коктейлът се нарича дълъг, защото консумирането му се предполага, че ще е дълго … или най-малкото докато се стопи ледът 😉

Лято е, все още

След разочароващият старт на летния сезон, дъждовете, бурите и студеното време посред лято – август месец почти както винаги се представя мъжки и ни засипва с яка жега. Жега, че чак бирата не се ослажда толкова, колкото през другите лета. А и за хора, които не пият бира или които не искат да се наливат с бира – барманите са измислили коктейли. Самият аз бих предпочел едно ледено мохито привечер отколкото 1 бира. Първо – защото без една бира може, но с една не може. Второ – никак не е приятно да се налееш с две бири и 5 минути след това да плувнеш в пот, която освен, че те мокри нищо друго не прави – дори не те охлажда, защото жегата и без това е непоносима най-вече заради влагата носеща се постоянно из Варна.

От доста време се каня да понапиша няколко поста за един от любимите ми спиртни дестилати – уискито. Ракия домашна не пия, но за да си доставя удоволствие – понякога си купувам някое отлежало шотландско уиски (за предпочитане сингъл молт) и се наслаждавам на майсторлъка на шотландските майстор дистилатори. Имаме много години още да се учим преди да успеем да сварим домашняк с подобно качество и аромат…

Днес това ще е уводен пост в който няма да има нито описание на процеса на дестилация, нито на някое конкретно уиски. Само за финал, ще уточня едно важно според мен нещо:

Уиски (Whisky) е типично Шотландската дума и поради ред причини, но не на последно място авторски права – е прието Шотландското уиски да се пише така.

Уиски (Whiskey) е типично Ирландска дума и съответно ирландските уискита (като Туламор Дю) е прието да се изписват така.

Никой освен истинските шотландски дистилатори няма право да обозначава дестилата си с думата Whisky. Познато е още като „скоч“ идва от Scottish, но истинските Шотландски Уискита, тия които аз съм пробвал и за които искам да пиша се наричат „Сингъл молт“ – това са обикновено 12 годишни или по-стари дестилати, произведени от една реколта ечемик (да, ечемик) и отлежали в специални бъчви – някои в нови, някои в употребявани, а някои – потопени във водите на високопланиски (Highlands) езера.

Петък, 13

Не, не, това не е някаква метъл песен, не е и някакъв вид „преклонение“ пред едновремешният ББС „Friday, 13“ на едни мои страхотни приятели от Пазарджик.

Това е… първият ми каръшки петък тринадесети…

Случи се случка на любимата ми кола FIAT Marea Weekend 1.9JTD точно преди уикенда … ако няма ирония – здраве да има!

Хвърли водата, без малко да се убия, че джама ми стана потен и непрозрачен…, успях някак си да я прибера в гаража… утре, на дневна светлина и на по-мъдро утро ще я гледаме колко зле е …

Петък, тринадесети, а? Гррр.!.