Зима 2010, изненадата…

И тази година пътнопочистващите фирми твърдяха, че зимата НЯМА да ги изненада, но и тази година бяха изненадани. Първият ден (15.12.2010) падна скромен снежец, а днес, вторият ден (16.12.2010) падна подобаващото затрупващо количество сняг – при това ТОЧНО през СВЕТЛАТА част на деня, виждайки се и предвещавайки сериозни заснежавания и заледявания. Факт обаче е, че … пътнопочистващите фирми се … изненадаха. Да, нормално е – във Варна от как се помня – е модерно да сме изненадани… Бат Бойко се заканил, че и една снежинка да падне – ще хвърчат глави – ха да видим. Във Варна в момента снежнинките са много повече от една – ако бях Бат Бойко и ако си държах на мъжката дума – във Варна – бая глави щяха да паднат… днес само.
Днес по обед например, картинката БЕШЕ следната, сега е по-зле, а утре, ако снега не спре, ще е още по-зле.

16.12.2010, Варна, сняг, почистване
16.12.2010, Варна, сняг, почистване

Прахът и нашият компютър

От доста години вече се занимавам с компютри и винаги това, което най-много ме е мъчило, а и не само мен е прахът набил се в компютъра. Домашните компютри, дори преносимитe компютри наричани модерно и за кратко “лаптопи” са подвластни на прахът и не са защитени от него. Всичко по принцип се дължи на методът на охлаждане на мощните им процесори. Всички домашни компютри се охлаждат задължително от поне 2 вентилатора – на захранващият блок и на процесора, някои от тях притежават и допълнителни вентилатори – на видеокартата и на самата компютърна кутия .Идеята на проектантите на компютърни кутии е да ги охладят максимално добре, вкарвайки в дизайна предостатъчно отвори, дупчици, процепи  и технологични места за монтаж на допълнителни вентилатори. Това е добре за процесора на мощната ни играчка, но в повечето случаи е и с още едно острие – наблъсква прахоляк върху чувствителните електронни елементи като чиповите набори (chip set), Flash паметите в които е записана BIOS програмата и разбира се във РАМ модулите, които по дефиниция са по-податливи на прах. Много хора забравят, че прахът се състои от много компоненти, като никой от тях не ни интересува така както микрофините частици метал или графит – прониквайки и наблъсквайки се по изброените по-горе части, а и не само – те в крайна сметка или повреждат или спират нашият компютър. Многократно съм препоръчвал своевременна профилактика на всички мои клиенти, дори съм го писал като препоръки, но никой не си спомня за тях, докато компютърът не спре или не стане твърде късно за профилактика и преминем към ремонти. Тук ще покажа снимки на два (да, два) компютъра, които минаха през ръцете ми, четката и прахосмукачката ми при това в рамките на една седмица. При единият компютър беше изгоряло захранването в следствие запрашен и спрял в последствие охалждащ вентилатор, а при другият компютър наблъсканият по дънната платка прах го караше да работи по системата “има, няма”… Но стига съм писал, нека снимките да говорят допълнително и вместо мен:

Почистени само с прахосмукачка елементи, следва четката
Почистени само с прахосмукачка елементи, следва четката

Силно запрашен слот за памет и PCIex
Силно запрашен слот за памет и PCIex

Силно запрашени слотове памет и PCIex
Силно запрашени кондензатори

Затлачен с прах вентилатор
Затлачен с прах вентилатор

Прах в компютъра
Прах в компютъра

Колет по Български Пощи

Никога не правете тази грешка – служителите в държавното предприятие са всичко друго, но не и … работници. Или най-малкото са силно “уморени” от правенето на нищо. Дори имат и едночасова обедна почивка, която само да сте посмели да им нарушите – ще ви направят на дупета и всякакви други “пета”. Трябваше да изпратим пратка до едно село в Разградско, варианта “куриер” отпадна поради завишаването на крайната цена, а и пратка на стойност 20лв да и се плати куриер 10лв някак си беше икономически необосновано. Но явно шеговитото название “snail mail” ползвано в САЩ за писмата в плик, за България е важещо с пълна сила – за 2 дни една пратка не може да стигне от Варна до Исперих (Разградско). Още по-зле – оказа се, че никой не знае къде точно в пространствено-времевия континуум се намира пратката, в момент в който решихме да я проследим… А уж сме в 21 век, векът на Google, на Интернет и на цифровите технологии. Няма да казвам колко време ни отне да намерим телефонният номер на клонът на Български Пощи в Исперих… Все пак се справихме, изхарчихме 10 лв за телефони и стигнахме до извода – никога вече Български Пощи, най-добре 10лв на куриер вместо 10лв за телефон в търсене на изчезналия кивот или най-малкото на писмо от Първата Световна Война.