Никога не правете тази грешка – служителите в държавното предприятие са всичко друго, но не и … работници. Или най-малкото са силно “уморени” от правенето на нищо. Дори имат и едночасова обедна почивка, която само да сте посмели да им нарушите – ще ви направят на дупета и всякакви други “пета”. Трябваше да изпратим пратка до едно село в Разградско, варианта “куриер” отпадна поради завишаването на крайната цена, а и пратка на стойност 20лв да и се плати куриер 10лв някак си беше икономически необосновано. Но явно шеговитото название “snail mail” ползвано в САЩ за писмата в плик, за България е важещо с пълна сила – за 2 дни една пратка не може да стигне от Варна до Исперих (Разградско). Още по-зле – оказа се, че никой не знае къде точно в пространствено-времевия континуум се намира пратката, в момент в който решихме да я проследим… А уж сме в 21 век, векът на Google, на Интернет и на цифровите технологии. Няма да казвам колко време ни отне да намерим телефонният номер на клонът на Български Пощи в Исперих… Все пак се справихме, изхарчихме 10 лв за телефони и стигнахме до извода – никога вече Български Пощи, най-добре 10лв на куриер вместо 10лв за телефон в търсене на изчезналия кивот или най-малкото на писмо от Първата Световна Война.