Любимите деца на политиците

Явно трябваше отново да ескалира общественото недоволство за да се обърне внимание на един проблем, който не е от вчера, не е и от миналата година. Проблем наболял и за нещастие неотстранен дори и от тоталираният режим (имаше шанс, но канализираха етническата омраза в неправилна посока). Ако по времето на Тодор Живков се бяха заели правилно с
отстраняването на националният ни тумор – сега щяхме само да поизрежем рецидивите и да ги изхвърлим като малки гнили обелки на вчерашна ябълка. Но не, нали някои хора явно бяха по-пречещи – те бяха насилствено преименувани и изселвани, без да пречат наистина, без да са в тежест, а всички те просто искаха да си се казват така както са се родили. Докато другата измет бързо се адаптира (кучето нали скачало според тоягата) и се прекръстиха, прегърнаха българските си имена като спасителен пояс в бурно море. Каквото и да правим – цигани винаги ще има, едно време ги е имало, защото са били мързеливата и ленива измет, вървяща след преселващите се племена, прехранваща се от боклука и остатъците на мигриращите, а сега – пак се хранят, но не винаги с боклука, а са и също толкова безполезни колкото преди векове. Туморът на обществото ни (не отричам, че има и много мързеливи българи, много мързеливи и негодни сред който и да е етнос) все повече загнива и ни пречи – крадат, убиват, изнасилват, но политическата маша – Полицията не обръщаше внимание до сега – защото нито избори идваха, нито за залавянето на цял един цигански клан ще получат похвала от европейските си господари. Да, но какво стана – точно пред избори – циганите убиха българско дете… И настана една – дето да не я разправям, че всички я знаем, но факт е, че ЦИГАНИТЕ пак ги пазят. Вярно, не трябваше да се допусне АНАРХИЯ, но нямаше да е никак зле да се даде убиеца на народа – ей така, за назидание на другите, страхливи по единично и безстрашни в мнозинство.
Историята знае и помни много, но факт е, че малцинствата са любимите деца на политиците – те се милват, хранят и гушкат, когато това е нужно на политика и се забравят, когато е угодно да не се чува “детското” хленчене. Циганите обаче (за благозвучно наричани Роми) в България наистина са един тумор – тумор на нацията ни – живеят от помощи (нашите, мои и ваши данъци), крадат – нашите, мои и ваши спестявания и вещи, мамят – мен, вас, всички ни, изнасилват – жените и дъщерите ни, но властта (изпълнителна и наказателна) си затваря очите, защото разбираш ли, ако пребиеш 2ма циганина – това ще е репресия, ако пребиеш 2ма българи – това ще е въдворяване на ред.
Статията ми в този си вид идва късно, но просто исках да видя какво ще се получи – както винаги – много шум и накрая – нищо. А трябва Ред, Законност и Справедливост, но не, не го бъркайте с предизборна агитация – не одобрявам нито методите на РЗС нито на техния лидер, просто съвпадение в нужните за изказа ми думи. Трябва РЕД – когато всички скачаме – циганите да не питат “Защо”, а “Колко?”. Законност – когато всички си плащаме тока, водата и данъците – циганите да не питат “Как”, а да се хванат на работа. И справедливост – когато НИЕ не си платим тока и ни го спрат – на неплатилият циганин – да му ги спрат също. Защото няма да е много далеч времето, когато на нелюбимите деца на политиците ни писне наистина и отидем в някое гето и го подпалим от всички страни. Защото най-добрият начин да унищожиш един тумор е с огън. Огън, защото огънят пречиства, а след него не остава нито леш нито много за почистване. Защото колкото и да са любимите деца на политиците – те винаги са само такива по избори. В останалото време ги забравят тотално -при това всички – политици, данъчни, полиция, съд – все едно не съществуват. Докато някой циганин не посегне на някой съдийка или нечий възрастен родител на властимащ не бъде измамен от цигани на пазара или у дома. Етносите по цял свят са любимите деца на политиците, но защо в България всички трябва да плащаме заради мързела на нашите етноси?
Не подканвам към етническа омраза, а по-скоро към гражданска съвест и най-после институциите, като полиция, прокуратура и съд да започнат да си заслужават заплатите.
Напоследък се питам какво правят всички тия полицаи, когато НЯМА протести и какво правят всички тия служители на КАТ, когато няма акции? Защото в нормални и спокойни дни не виждам нито едните нито другите…

Кьорфишеците на Skype

Започва да ми писва от тоя Skype. Или по-точно – започна да ми писва от Skype, които типично по Български се оправдават с нещо, което не е вярно. Днешният срив на Skype е обяснен на страницата им с “конфигурационни проблеми при някои от Вас”. Добре бе джанъм, днес имах преки наблюдения върху 3 компютъра и три различни операционни системи и ситуации – едната система беше със стар скайп, съвместим и работещ, втората система – с последната актуална и освежена версия – и двете за Windows XP 32bit, а третата система работи с последната стабилна версия на Skype за Ubuntu Linux 11.04, 32bit. И при трите компютъра се получи “конфигурационен проблем”. Абе, тия от Skype, че ни взимат за глупаци е ясно, но хайде да не взимат ВСИЧКИ Нас за глупаци, става ли? Не е възможно три различни версии да имат едновременно конфигурационни проблеми. Непреките ми впечатления бяха, че всички ползватели на Skype изведнъж се оказаха с проблеми в конфигурацията… WTF???

И в още едно нещо се убедих днес – ICQ ще си остане работеща услуга – благодарения на некадърно написаният и супер тежък Skype – ICQ остана почти без ползватели и ползването му си е чисто удоволствие – като това през 1997г. 🙂 Ако решите да ме търсите там – драснете едно кратко. Skype скоро май ще спра да го ползвам, особено налазят ли го Малките с меките…

Skype проблеми 07 Юни 2011
Skype проблеми 07 Юни 2011

Linux, проблеми

След като безпроблемно ми вървяха всичките уеб сървъри – били те на споделен хостинг или на VPS (виртуален личен сървър) изведнъж ми се появи проблем без обяснение поне от моя страна. След известно търсене и попадане на много неадекватни резултати – открих решение на проблема.
Описание:
1. Опитваме да обновим софтуера на VPS-а, при мен CentOS 5.4. След изпълнение на yum update получавах следната грешка: unpacking of archive failed on file /proc: cpio: chown, оказа се, че това е специфична грешка при опит за обновяване на компонента filesystem на конкретната дистрибуция на Linux.
2. Компонента не се обновява и създава проблеми в последващо обновяване. Решението е лесно, стига да знаем за какво точно иде реч:
3. Трябва да се редактира файла “/etc/rpm/macros” и в него да се промени следният ред, като добавим и/или променим в съдържанието му следното:
ако редът е изглеждал така: %_netsharedpath /dev:/etc/rc.d/init.d/halt дa променим така, че да изглежда подобно на това: %_netsharedpath /dev:/etc/rc.d/init.d/halt:/proc
4. След като сме го променили и записали, можем да изпълним отново yum update. Проблемът няма да се прояви отново.

Това е. Елементарно решение на странен на пръв поглед проблем.