Category Archives: Компютри

Linux, проблеми

След като безпроблемно ми вървяха всичките уеб сървъри – били те на споделен хостинг или на VPS (виртуален личен сървър) изведнъж ми се появи проблем без обяснение поне от моя страна. След известно търсене и попадане на много неадекватни резултати – открих решение на проблема.
Описание:
1. Опитваме да обновим софтуера на VPS-а, при мен CentOS 5.4. След изпълнение на yum update получавах следната грешка: unpacking of archive failed on file /proc: cpio: chown, оказа се, че това е специфична грешка при опит за обновяване на компонента filesystem на конкретната дистрибуция на Linux.
2. Компонента не се обновява и създава проблеми в последващо обновяване. Решението е лесно, стига да знаем за какво точно иде реч:
3. Трябва да се редактира файла „/etc/rpm/macros“ и в него да се промени следният ред, като добавим и/или променим в съдържанието му следното:
ако редът е изглеждал така: %_netsharedpath /dev:/etc/rc.d/init.d/halt дa променим така, че да изглежда подобно на това: %_netsharedpath /dev:/etc/rc.d/init.d/halt:/proc
4. След като сме го променили и записали, можем да изпълним отново yum update. Проблемът няма да се прояви отново.

Това е. Елементарно решение на странен на пръв поглед проблем.

Нереклама

Явно след занижаването на качеството на преносимите компютри Toshiba е имало уговорка да се занижи качеството на цялата продукция Toshiba. Вярвам, че доста хора помнят рекламата на батериите Toshiba – „Тошиба, японската сила“… Сила, да ама не. Днес за пореден път имах желание да направя снимка на нещо в офиса – оказва се, че нямам батерии във фотоапарата – отидох и си купих две батерийки формат АА (R6KG) от гореупоменатата марка, а самите те – гордо кръстени HEAVY DUTY – точно така: „Тежко натоварване“. Преди да ги платя (смешните 0.50лв/брой) погледнах срока им на годност – до 04.2012. Щастлив, че ще щракна поредната назидателна снимка се прибрах, заредих фотоапарата и … нъцки „Батериите са изтощени“…, да точно така – изтощени са си. Няма лъжа, няма измама. Това е вторият път в който си купувам батерии Тошиба в рамките на последният месец и те са все изтощени. Фабрично… Излиза, че не са японската сила, а по-скоро японската слабост вече. Няма да се впускам в обяснения за калпавите преносими компютри Toshiba, но ако някой се е засилил да си купува такъв – да се замисли за някоя друга марка или в краен случай – да инвестира в компютър с по-голяма гаранция.
Та за сега – ТОШИБА? НЕ! Не и тази година 🙂

Снимката си я направих, да, пак с тия батерийки, вдъхнах им малко POWER 5V и успях да щракна … цяла една снимка. Не ме питайте защо не ги връщам в магазина – защото затвори точно след като ги купих.

Skype или защо приемаме нещата за даденост

Skype лого
Skype лого

От масовото навлизане на интернет в ежедневието започнахме да приемаме някои неща за даденост – например комуникационните програми като ICQ (чат, без глас) или Skype (чат, гласова комуникация и видео разговори). Без да се замисляме използваме повече технологични играчки от колкото са използвани само преди 20 години – мобилни телефони, сателитна навигация, MP3/4 плеъри и преносими компютри. Да прогреса и високите технологии са нещо страхотно, но бързо забравяме как например БТК (Vivacom) ни остави преди година без Интернет за цял един ден. Тогава, за разлика от сега, бяха нарушени много повече комуникации, поне в България, от колкото причинява липсата на Skype от вчера насам. На мен самият, въпреки, че ми трябва Skype, не ми липсва толкова, че да се притесня и да пиша по форумите. Къде по-страшна поне за мен е липсата на месечните ми сметки към MTel – знам как могат да ме изненадат неприятно, когато „изведнъж“ се появят. Не толкова страшна ще е „появата“ на Skype, когато се справят с проблема, който причини липсата на свързаност със Skype в световен мащаб. Самият аз си мисля, колко по-прекрасно място за живеене щеше да е света, ако изведнъж изчезнат всички комуникации, мобилни, интернет, Радио и Телевизия. Тогава живота ще приеме един по-спокоен и приятен ритъм, лишен от злободневните „новини“, от непрекъснатият електронен шум, от непрекъснатото бъркане в ухото с високотехнологични джаджи. Едно глобално ЕМП върху планетата би решило много проблеми…, а като се замися – има места по света където думата Skype е непозната и където дневният проблем е не липсата на Skype,  а липсата на храна…

Изводът? Усмихвайте се! Утре може да е и по-лошо 🙂