От известно време разредих творческите прояви и изяви в дневника – просто няма ситуации, случки, събития… Няма за какво да пиша, камо ли да словоблудствам. Свинския грип го видяхме, че се оказа това, което писах още в началото на 2009, когато го “откриха” в Мексико. РЗС не ме касае кой знае колко, дори Марио Тагарински не знаех как изглежда до тази вечер. Вицовете за СДС и новият лидер – минаха покрай мен без дори да ги разбера, а Яне Сандански (опааа, Янев де) поставял някакви ултиматуми на Бойко Борисов все едно вторият нещо му е длъжен на смешната партийка… Ред, Законност и Справедливост звучат много добре, но ако не са обединени зад националсоциалистическа идея. Във най-добрият град за живеене положението е трагично, особено с водоразтворимият асфалт по пътищата (Instant Asphalt), а също и с двата масонски символа построени с пари на евросъюза (наши кинти, дето ни ги връщат). Двата най-високи пилона си седят като два високи кола за домати, но без домати, както и без знамена де – щото Варна е тих и приятен град в който вятър не вее, а знаме, което не се вее е тъжна гледка – само дето Българскио трибагреник замина нейде понесен от Варненският бриз, а знамето на Евросъюза опищя вилаетя и погина в неизвестна посока – изплашено от същият бриз де (двата пилона са в началото на квартал Бриз). Забелязвам и друга неприятна тенденция – преливащи казани за боклук – все едно фирмата чистеща Варна вече е обхваната и скована от Зимата – сняг и виелици в главите на шефовете по модерните зимни курорти. Все пак няма Вълка да е единак де – всеки град си има Вълк, а във Варна може да е и чакал, знае ли човек? За сега – редовните ми читатели да продължават да са редовни (посещавайте ме често, все ще изпадне новинка)…, а за новите – присъединете се към редовните де 😉
Прахът и нашият компютър
От доста години вече се занимавам с компютри и винаги това, което най-много ме е мъчило, а и не само мен е прахът набил се в компютъра. Домашните компютри, дори преносимитe компютри наричани модерно и за кратко “лаптопи” са подвластни на прахът и не са защитени от него. Всичко по принцип се дължи на методът на охлаждане на мощните им процесори. Всички домашни компютри се охлаждат задължително от поне 2 вентилатора – на захранващият блок и на процесора, някои от тях притежават и допълнителни вентилатори – на видеокартата и на самата компютърна кутия .Идеята на проектантите на компютърни кутии е да ги охладят максимално добре, вкарвайки в дизайна предостатъчно отвори, дупчици, процепи и технологични места за монтаж на допълнителни вентилатори. Това е добре за процесора на мощната ни играчка, но в повечето случаи е и с още едно острие – наблъсква прахоляк върху чувствителните електронни елементи като чиповите набори (chip set), Flash паметите в които е записана BIOS програмата и разбира се във РАМ модулите, които по дефиниция са по-податливи на прах. Много хора забравят, че прахът се състои от много компоненти, като никой от тях не ни интересува така както микрофините частици метал или графит – прониквайки и наблъсквайки се по изброените по-горе части, а и не само – те в крайна сметка или повреждат или спират нашият компютър. Многократно съм препоръчвал своевременна профилактика на всички мои клиенти, дори съм го писал като препоръки, но никой не си спомня за тях, докато компютърът не спре или не стане твърде късно за профилактика и преминем към ремонти. Тук ще покажа снимки на два (да, два) компютъра, които минаха през ръцете ми, четката и прахосмукачката ми при това в рамките на една седмица. При единият компютър беше изгоряло захранването в следствие запрашен и спрял в последствие охалждащ вентилатор, а при другият компютър наблъсканият по дънната платка прах го караше да работи по системата “има, няма”… Но стига съм писал, нека снимките да говорят допълнително и вместо мен:
Касаещо имиджа ни..!
Ето, че се срива и последната ни илюзия. Българите дори не са големи любовници. Те преекспонират любовните си неуспехи в любовни фантазии или поне разкази за приятели. Българите ги е срам да си признаят, че не са ебали. Те са толкова подтиснати и неизявени, че организират един собствен свят където те са най-великите, с най-големия необрязан пенис, с най-дългите косми по гърдите. Така става и с авто-имиджа им. Те живеят в собствения си свят на успехи, красота, изява, възможности, желания. Те си вярват, защото в тяхната махала няма кой да ги опровергае. Те могат да бъдат герои само ако откраднат нещо, ако изнасилят нещо, ако са лоши и извън закона. Те не знаят за онази другата изява — да съградиш, да опазиш и да умножиш. Да си културен и скучен като немец, самоуверен и прибран като англичанин, емоционален и фин като италианка и французин, екзотичен и перверзен като испанец и гъркиня. Да си горд поне колкото португалец и да си наясно със себе си поне колкото обикновен чех, колкото зъл унгарец и както безличния поляк.
Имиджът е съвкупност от знаци, които дава една марка, за да бъде тя разпозната и приета като такава. Нашите знаци приличат на знаците на пиян глухоням ексхибиционист. Те са незаконни, неуравновесени и са разбираеми само за нас си. Реалният български имидж на всеки отделен индивид е изключително различен, светъл и чист. Като съвкупност обаче нацията, която нарича себе си „народ“ – никога не е работила за себе си, за собствената си угода, та камо ли за собствения си имидж. Ако не бяхме българи, щяхме да се смеем от сърце на единствения рекламен билборд рекламиращ България. Там, малко след като влака мине Калотина и набира скорост към София, винаги на поляната след гората има едно циганче. Циганче козарче с опърпани дрешки. Може би се казва Калитко или Хасан. То най-добре рекламира вашата т. нар. „родина“. Събува си гащите, хваща с малката си ръка неимоверно дългия си детски пенис и го размахва с въртеливи движения към пътуващите влакове. Опитва се нещо да изкрещи, но никой не може да го чуе. Тогава то подхваща предварително събраните камъни и започва да замеря с изумителна точност радващите се по прозорците пътници.
Имиджът е нищо. Довери се на жаждата си за Европа.