Данъчни служби

Днес висях точно два часа на опашка от типа “Без повече опашки” – исках просто да си изкарам документ, че не дължа данъци към общината – три екземпляра – девет лева. Как да обичам община Варна??? Община Варна е един голям бирник. По-малки и приятни са ми данъците към НАП. А и в НАП опашките са по-малки отколкото са в община Варна. Да не попадате за нещо в изчислителния център – опашките са огромни, служителите въпреки, че отчитат дейност се туткат и моткат. Ако има как – дори може и да затворят гишетата, но рискуват да ги линчуват… Дано скоро не ми се налага да вися пак по “Без опашки” в община Варна…

П.П. На излизане станах свидетел и на катастрофа – точно пред мебелната палата…

Моите джаджи

Заразен от идеята на Еленко да си покажем ежедневно ползваните джаджи, реших да споделя и моите:

Leatherman Wave
Leatherman Wave

Leatherman Wave, полезен инструмент, нося го винаги със себе си в кожен калъф на колана. Има всичко, каквото би му потрябвало на човек: Нож – 2 броя, Трион, Пила – 2 размера, отварачка за консерви (перфектна е), плоска отвертка, отвертка тип Филипс, много тънка отвертка и за капризните – ножичка :). Да не пропуснем и най-важното – перфектни клещи.

Victorinox Soldier
Victorinox Soldier

Това е първата ми и най-любима джобна играчка с много функции: Нож, 2 отвертки, 2 отварачки (консервна и за бутилки), шило (най-добрият инструмент за пробиване на дупки в пластмаса). Неръждаем, може да се мие. Единственото лошо е, че ако го изтървеш на асфалта – му се набива алуминият много грозно…

Victorinox Spartan
Victorinox Spartan

А това е новата ми джобна мулти играчка – също има всичко като на Soldier-a, но допълнително има и тирбушон, пинцета, клечка за зъби и по-малко ножче.

Packard Bell Easy Note BG45 на Стелиян
Packard Bell Easy Note BG45

Така изглежда преносимият ми компютър, Packard Bell Easy Note BG45, който е оборудван със 2GB RAM, 160GB Твърд диск, 12.1″ дисплей, 1.3Mpix уеб камера, Жична и безжична мрежа, Блутут, Четец на 4 вида карти памет и 3 USB 2.0.

Няма вградено оптично устройство, което го прави ултра лек. Някой може и да подскочи за липсата на вградената оптика, но за 14 месеца употреба съм ползвал външна такава точно 10 пъти – веднъж да инсталирам операционната система и останалите 9 – да разтоваря по някой и друг филм на DVD.

External USB DVD-RW LG-GSA-E50N
External USB DVD-RW LG-GSA-E50N

Няма да пропусна факта, че когато купих лаптопа той беше най-евтиният 12.1″ модел изобщо на пазара. Бонусът, който може би уцелих е, че вървеше в комплект с външно USB DVD-RW LG.

Следващата ми убер-кибер джаджа е наскоро закупеният от мен Apple iPhone 3G, 8GB, черен, който се оказа наистна сполучливо попадение, но никога не бих го купил на цената, която му искат “официално” в България. Няма какво да му правя ревюта – в нета е бъкано с такива, но да – струва си човек да го пипне и … да всякакви HTC-та отиват в кофата “не искам такова, благодаря”…

Apple iPhone 3G
Apple iPhone 3G

Бих споменал и редица дреболии, които ползвам и които запълват ежеднвието ми, но не мога да кажа, че не мога без тях, както това важи за по-горе изброените. Единственото, което се сещам е една хубава отвертка и безжичната ми безбатерийна мишка, която се оказа много удобна.
Все пак в живота на човек се появяват много джаджи, но не всички джаджи са достойни да попаднат в списък на най-често ползваните любими джаджи. Аз лично ползвам гореизброените джаджи всеки ден, но понякога ползвам някои джаджи, които не съм изброил в този списък на любими джаджи.

П.П. Всъщност последната ми любима и много полезна джаджа, която не попадна в списъка на любимите ми джаджи е новата ми прахосмукачка с водна филтрация. Тази джаджа я ползвам основно по работа.

Българското възпитание

Българите говеда ли сме или петдесет години див комунизъм са оказали пагубно влияние върху човешкото в нас? Повтарям се вече, но продължавам да се чудя, защо общото все така се счита за ничие и някой друг да го поддържа. Гледам олигофрените – рисуват стените със спрей (графити), ритат кошчетата за боклук, хвърлят си боклука я от балкона, я от прозореца на колата, а някои дори – подминавайки наританото от тях кошче. А после ревем задружно и силно “Защо плащаме данъци, къде ни отиват данъците”, то е ясно къде отиват – отиват да се покрият щетите нанесени от гражданите на “общите” неща. За това Щутгард ще е красив и чист, а Варна ще е кална и гнусна – защото преди да успее градът да плати за почистване от нашите данъци – той трябва да плати за ремонт на почистващата техника и така в омагьосан кръг.
Плащаме за нещо и после го трошим, защото сме толкова прости и слепи, че не осъзнаваме и не виждаме, че всъщност то е НАШЕ… Идиотска нация…