Веселие в Хипермаркет

Никога не ми се беше случвало да наблюдавам на живо и отблизо битка за стоки на промоция. Обикновено такива сценки гледам по американските комедии, където веселбата започва точно в такива магазини и по такива поводи. Булчински рокли на промоция от 3000 на 300 долара, разни други ненужни вещи в ежедневието… Случи се в един от големите хипермаркети във Варна, няма да казвам кой, щото не си плащат за реклама, но по-внимателните ще се досетят за коя фирма иде реч. Промоцията на практика беше смешна – бяха намалили лютите чушки от 0.89лв/кг на 0.39лв/кг. Смешното беше, че лелки, чичковци, тук таме някоя млада мацка бяха се нагъзили над 3 касетки с люти чушки, подбираха си пълни шепи и пълнеха найлонови пликчета…, хвърчаха лакти, тук таме пазарски колички се бутаха в задните им части, а някои по-напористи се опитваха да вдигнат и европалетите, само и само да напълнят заветното пликче с колкото може повече лют деликатес… Добре де, колко килограма трябва да купуваш ежедневно, че да се налага да се буташ за една смешна разлика от 0.50лв? Стана ми смешно, но се и ядосах – нямах фотоапарат да заснема шоуто…

П.П. Сценката ми напомни твърде много за познатите ми сценки с опашки, бутане, ръгане, шамари и бой, които се получаваха по зарзаватчийските магазини по Коледа за банани преди 21 години… Ех, носталгия….

Детски градини, Варна, Епопеята II

Преминах, най-сетне преминах през директорският кабинет. Директорката – добре облечена, силно притеснена жена, която тогава приех за надменна лелка, но в последствие се замислих и разбрах – притесняваше се повече и от нас – чакащите. Все пак нейната работа освен да ни запише е и да не ни излъже обещавайки ни шанс за децата… Отделяше от 10 до 15 минути на човек – да се проверят три пъти всички документи, имена, номера… да се въведат в компютър от моите детски години, да се заведе в книга броят и наличието на подадените документи… На опашката и в списъка, който вардихме 10 дни бях номер 40, но директорският ми номер беше… 42… Честит Първи Април – в някоя от регламентираните почивки за “Работа с компютър” са успели да “подадат” две молби по частни пътеки – между 20 и 25 номер … весело… А вън, след мен – останаха да чакат още 62ма човека – общо по списък 108… Последният, ако изобщо дочака и подаде документи – ще бъде №110 по входираните номера… Възмущението ми е пълно от цялата система с опашките – все пак плащам данъците си във град Варна от 1994 насам…

Ето как НИЕ Данъкоплатците се превърнахме на маймуни в желанието си да осигурим бъдеще за бъдещите данъкоплатци на България, а ето и хората, които останаха търпеливо след мен…

Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна, част 2
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна, част 2

Данъчни служби

Днес висях точно два часа на опашка от типа “Без повече опашки” – исках просто да си изкарам документ, че не дължа данъци към общината – три екземпляра – девет лева. Как да обичам община Варна??? Община Варна е един голям бирник. По-малки и приятни са ми данъците към НАП. А и в НАП опашките са по-малки отколкото са в община Варна. Да не попадате за нещо в изчислителния център – опашките са огромни, служителите въпреки, че отчитат дейност се туткат и моткат. Ако има как – дори може и да затворят гишетата, но рискуват да ги линчуват… Дано скоро не ми се налага да вися пак по “Без опашки” в община Варна…

П.П. На излизане станах свидетел и на катастрофа – точно пред мебелната палата…