Искам да съм циганин в България

Да, точно така. Искам да съм циганин в България. Искам да мога да взимам, да ми дават, да си построя ей там на поляната една къща от две стаи. Искам държавата да ми е длъжна с всичко, българите да са ми длъжни и те. Искам частните фирми като Е.ОН, ЧЕЗ, ЕВН да ми подаряват тока, но въпреки това да не ми го спират. Искам община Силистра да ми подари апартамент срещу само 100лв., но преди това ако може да ми го ремонтира – нищо, че аз съм изгорил дограмата, натрошил плочките и съм си избърсал задника с тапетите. Искам да мога да кажа – “нека апартаментите да са като на българите, да ни ги дадат хубави, що да не ни дадат направени апартаменти, не тия съборените, дето на нищо не приличат”, а после Може и да си плащам тока…

Ирония. Ирония, но от тази ирония боли. Заради циганите, не, не заради ромите, аз не съм политически коректен – заради циганите няма пари за детски градини, няма пари за зеленина в града, няма пари за откраднатите пак от циганите капаци на градските канализационни шахти. Заради същите тия нагли, крадливи, противни и обгиржвани от държавата любими нейни деца – циганите, ние редовните данъкоплатци трябва да се редим на опашка за детска градина, да изкарваме от 10 места документи, че не дължим нищо, да си плащаме “под масата” на доктора, да… Ако бях циганин щях да кажа “гааа”, като малкото гардже от приказките и мама България да ми го пъхне късчето храна в устата.
Искам да съм циганин, циганин да се наричам, ще е първа радост за мене. Цял незаконен квартал има във Варна, цигански – състои се от кокошарници и дворни кенефи, от бараки и “двустайни къщи” по цигански, но местната власт е безсилна – нищо, че представлява гласът народен, циганите остават някак си встрани от схемата. Те са над закона, покрай закона и … в закона. Интересно ми е как става тоя номер, щом аз като изряден данъкоплатец трябва да доказвам всичко в правото си на такъв, а циганина отива в болницата, същата тая за която аз плащам всеки месец, получава същото лечение като мен, оплаква се ако е недоволен, а не плаща… Искам да съм циганин. Да мога да отида да си взема тухли, та да си построя една двустайна къщичка. Аз съм скромен – ще си построя едностайна къщичка с кенеф на двора.

Искам да съм циганин и държавата България да ме обича, да ме обича така както го е правила в последните 65 години. И кебапчета искам, избори идват. И 500лв. няма да откажа, да гласувам за тебе, да за тебе бате, дето ще ме обичаш още 5 години. И пак няма да си плащам тока бате, щото гласувах за теб, а ти се правиш, че мен ме няма, а щом ме няма, аз закони не нарушавам, не крада, а взимам, не си плащам сметките за ток и вода, но ги ползвам, не си плащам за болницата, но съм първи при лекарите. Дори мога да набия доктора, щот как така ще ми отказва да влезе у дома? Миришело му? Ми ще мирише – апартамента е стар, чакам да ми дадат нов – за 100 лева – ако може и да е с италиански теракот, френска камина в хола (леле бате, колко чугун има в нея ще знаеш) и 7 камерна халюминиева диграма (халюмина колко скъпо го купуват на вторичните)… Да, искам да съм циганин…

Всички са маскари, а дали?

Вафли с меламин, кисело мляко и сирене с палмово масло, червен пипер с керемиди, зарзавати с наднормени количества нитрати, двадесет годишно месо… Всичко това се струпва на нашите глави и в нашите стомаси защото толкова години не си изкарахме главите от задниците и да погледнем на нещата от правилният ъгъл. Българинът е стадно животно, но от най-лошия тип – тоя дето слуша пъдаря… Блеем си на малки групички срещу него, но като ни викне накъде да захождаме и безропотно тръгваме натам… Стачки или протести се организират едва ли не заради частни интереси – Кремиковци например и … такситата. Ако трябва да се протестира за нещо като общ национален интерес – примерно да разкараме говедата от парламента – никой няма да си мръдне трътката с оправданието “Те всички са маскари”… Маскари може и да са, но … на следващите избори – със същия слоган няма да иде да гласува.
Българският народ явно харесва да е мачкан, руган, краден и да се бъзикат с него… Нали и аз съм Българин – блея си в моя личен блог и се надявам случайният читател поне малко да се замисли – може пък да е заразно. Мисленето имам предвид…

Спомням си случка докато киснех на опашката за детска градина – една баба се жалваше “Защо пък искат да си плащаме данъците за да се кандидатства в държавната детска градина?”… Горката, дори не знае какво е това данък…

П.П. Да имам проблемите на руснаците – някой бил откраднал златното Порше. Това гъзарията е вредно нещо…, а и на фона на меламина във вафлите – това е МНОГО важна новина.

П.П.П. Чета и съвети в интернет как да се пести чрез пенсионно осигуряване, конкретно пенсионни фондове, които пък по български модел си се оказаха пирамиди – вместо да ти се трупат пенсионните спестявания и върху тях да върви лихва, се оказа, че… си акционер в тях – акциите на фонда падат – твоите спестявания и те, но ако разбираш ли акциите на фонда се качат – и твоите пари – също… Това е мега тъпо, но е нормално за България…

Детски градини, Варна, Епопеята II

Преминах, най-сетне преминах през директорският кабинет. Директорката – добре облечена, силно притеснена жена, която тогава приех за надменна лелка, но в последствие се замислих и разбрах – притесняваше се повече и от нас – чакащите. Все пак нейната работа освен да ни запише е и да не ни излъже обещавайки ни шанс за децата… Отделяше от 10 до 15 минути на човек – да се проверят три пъти всички документи, имена, номера… да се въведат в компютър от моите детски години, да се заведе в книга броят и наличието на подадените документи… На опашката и в списъка, който вардихме 10 дни бях номер 40, но директорският ми номер беше… 42… Честит Първи Април – в някоя от регламентираните почивки за “Работа с компютър” са успели да “подадат” две молби по частни пътеки – между 20 и 25 номер … весело… А вън, след мен – останаха да чакат още 62ма човека – общо по списък 108… Последният, ако изобщо дочака и подаде документи – ще бъде №110 по входираните номера… Възмущението ми е пълно от цялата система с опашките – все пак плащам данъците си във град Варна от 1994 насам…

Ето как НИЕ Данъкоплатците се превърнахме на маймуни в желанието си да осигурим бъдеще за бъдещите данъкоплатци на България, а ето и хората, които останаха търпеливо след мен…

Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна, част 2
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна, част 2