Определено не бях аз този с липсата на занимания. Но пък аз бях този с липсата на DDoS атаки към сървъра на който се хостват блога ми и още няколко уеб сайта. Пичовете от фирмата доставчик на VPS се справиха мъжки, но им отне доста време – в рамките на 48 часа тоталният даунтайм на мрежата към VPS-а ми беше 25 часа. Доста повече от 50%. Но пък и машината на която е същият този VPS се държи геройски дори и към момента със следните данни:

top – 09:34:11 up 57 days, 22:34, 1 user, load average: 0.06, 0.06, 0.07

Всичките данни на сървъра няма смисъл да ги публикувам, но вече почти 58 денонощия не е забивал, спирал или рестартиран, държи се много добре и на доста сериозното натоварване, което му се струпва покрай AVON брошурите, които се публикуват в галерията на avon varna.
DDoS атаката е “по-мощният” и “по-модерен” вариант на DoS атаката (атака за отказ на услуга), като целта и при двете е машината жертва да спре да обслужва заявките на истинските си клиенти. Разликата е, че докато при DoS (няма нищо общо с DOS, само пасват буквите в съкращението на Denial-of-Service) атаката е само от един компютър то при DDoS е от няколко машини и различни мрежи – по този начин се цели по-бързо “сваляне” на целевата машина (сървър, уеб-сайт) от Интернет. За да се инициира подобна по обем и мащаб DDoS атака човек или не трябва да е сам или наистина не трябва да е сам 🙂 В двата смисъла. Според SoftLayer/NetworkLayer атаката е била с обем от 14 гигабита/сек., което говори или за доста голяма група от хора занимаващи се точно с нея или … за твърде много зомбирани машини. Надявам се, че “хакерът” е изгубил търпение, че се е отказал или просто е загубил интерес. За всеки случай обаче аз вече съм се подготвил – всички сайтове са дублирани в 3 независими точки по света – за всеки случай…