Защо ревем срещу собствената си безопасност?

Чета си аз новините и пак попадам на поредната „сензация“ стъкмена с бели конци, слушана от десетина човека в парламента, която дори трябва да се гласува днес… Вероятно пак ще сме свидетели на поредните набързо приети безумни промени в Закона за Движение по пътищата. За какво иде реч този път:

  1. Глоба за неупотреба на предпазен колан от шофьора – 50лв., като до сега е била ДО 50лв.
  2. Глоба за неупотреба на предпазен колан от пътниците – 30лв., като до сега май нямаше такава
  3. Дефиниция за млади шофьори, кога и какви автомобили могат да управляват и кого да возят.

Размислите и страстите по темата са около 58 коментара под „новината“ в dir.bg. Повечето коментари са безумни, но тук таме има прокраднали се такива в които все пак струи малко здрав разум. Моите размисли по темата са ясни поне за мен:

  1. От както шофирам (януари 2000г.) аз го правя с предпазен колан – по-удобно ми е, по-комфортно, а и не се държа за волана в завоите, а си стоя спокойно в седалката
  2. Всички, които возя в колата им предлагам да си сложат колана, а когато откажат ги питам „Толкова голямо доверие ли ми имате като шофьор“ и всички се връзват 😉
  3. След като се блъснах преди няколко години странично в дърво, със скорост от около 80км/час мога да твърдя, че коланът помага ДОРИ и при странични сблъсъци и твърденията, че е опасен или безполезен в такива ситуации са грешни и неверни.
  4. Не ми се рови във интернет, но щом обезопасителните колани са измислени – значи има полза и когато си оцелял благодсарение на колана в смачканата като хартиен модел кола – можеш да го твърдиш дори още по-убедително.
  5. Коланите са задължителни не само в България, но само тук има „дебати“ на кого пречи непоставянето им, скоро Longanlon разбуни яко духовете с коланите 😉
  6. Какво трябва да карат младите шофьори – това е много тъпа точка в новите промени – защото наистина 1.6 литров двигател може да е много над 100 к.с., но пък и дефиницията за млад шофьор нещо е силно мъглива – млад на години, но не и млад на стаж. Защото според мен е много по-опасен един 50 годишен мъж, който има 5000км. шофьорски стаж в живота си, при това натрупан основно в ходене до село за зимнината, отколкото един 18 годишен шофьор, който е направил 5000км. за един-два месеца шофирайки из София или Варна примерно.
  7. Много повече трябва да се наблегне на нарушенията свързани с превишена или несъобразена скорост, непознаване на ЗДП включая пътните знаци, пътните маркировки и изобщо правилността на поведението на пътя. Съответно трябва да се предприеме и наказателно гонене на неизрядните пешеходци – тези, които пресичат на червено, на неправилни места, над подлези или прескачат прегражденията…
  8. Предполагам ще има още неща, но поне в момента вдъхновението ми е към краят си… дано противниците на законите да стоят далеч от мен и семейството ми, днес и за напред…

Ето и малко хляб за размисли по темата, но леко в страни:

Жена загина при пътен инцидент тази сутрин в Пловдив, съобщиха от пресцентъра на ОДП в града.
Около 8:30 часа на кръстовището на бул.“Цар Борис Трети Обединител“ и ул.“Граф Игнатиев“ лек автомобил „Ланчия Делта“, управляван от А.Й. /на 19 г./, блъснал 75-годишната Н.Я. На път за болницата жената е починала, уточниха от полицейския пресцентър. По първоначални данни причината за случилото се е преминаване на колата на червен сигнал на светофара.

Цитатът е от dir.bg. Заради шофьори като този аз пресичам под земята там където може. Все още не са се научили да шофират под асфалта или по стълбища.

Как не трябва да возим детето си
Как не трябва да возим детето си
И какво се получава, без колан
И какво се получава, без колан

Простотията на журналистите край и граници няма

Поредната изцепка на журналист ми вдигна нервите днес. Статията е подписана от някоя си Татина Младенова и се надявам наистина да е жена, че когато и ако някога се сдобие с отроче – всичко срещу което дрънка в статията си да и се изсипе стократно на празната глава. Вярно, новини трябва да се пишат за да се взимат стотинки, които да се харчат по така хулените от нея барчета… Надявам се Татина да е жена и… съм сигурен, че след днешните псувни, които отнесе никога няма да и се наложи да ползва услугите на Invitro оплождане. Татина, ако ми паднеш – няма да те чукам, дори няма и да ти го пожелая, а просто ти пожелавам да ти се роди същото безмозъчно инвалидче, каквото си ти…
Ето и конкретната статия, нагло копирана от моя милост:

Инат по родителски

Татина Младенова

Не спряха тези родителски протести във Варна!
Искат хората места в детските градини.
Строят се детски градини.
Пак са недоволни.
Преди ден се оказа, че трябват освен новоизградените, освен разширените, освен тези, които сега се вдигат, още.
Да бъдат изградени нови детски градини за деца с хронични заболявания – астма, диабет, алергии!
Сега за това се сетиха да настояват от т.нар. неформален Инициативен комитет на родители и граждани на Варна.
Интересно е дали искат отделна детска градина за всяко заболяване, или общи. А може би не уточняват, за да има за какво да протестират, ако им се предоставят точно такива заведения?
Интересно е как тези протестиращи от 2 – 3 години родители, лицата им вече са познати, задържат растежа на децата си. Рожбите им, ако все още не са приети никъде, както някои твърдят, вече са отхфръкнали към школото. Що продължават да се морят да викат като изоглавени пред общината или по площади!
Интересно е как години наред правят подписки, срещат се с кмет, заместници, директори, и все не са в час какво, за колко деца се строи във Варна.
Интересно е и какво демонстрират.
Тези майки подкарват колички, привикват някоя и друга баба, забърсват татковци, сигурно от кафене или кръчма, иначе сериозно работещ човек има ли време посред бял ден да ходи по протести, и започват да отстояват искания.
Излиза, че на всяко дете трябва да се осигури място.
Първо това го няма нийде по света.
Второ – необходимо ли е?
Ей, протестиращи, вижте колко деца са записани и колко посещават наистина градините! Проверете първо сред вашите редици колко майки реално работят и колко търкат столовете по капанчетата на раздумка със себеподобни. И колко отговарят на изискванията, определени за влизане в градина. И още – колко подават бадева заявления де що сварят, умножават един вид детето си чрез молби, „задръстват“ места. А колко вадят фалшиви документи за местоживеене, за да пробутат отрочето си в нарочена от тях градина?
Тези викащи майки се обръщат с искания не към когото трябва.
Тези викащи майки вече омръзват.
Тези викащи майки илюстрират социохарактеристики.
Първо – примерът.
Неотдавна бяха награбили рожбичките си и екзалтирано хвърляха пред общината играчките им. Ококорените наследници се завираха в купа кукли и камиончета да издирват своето с рев, а майките, че и татковци, потътрили се по женски акъл, си викаха на воля.
Възпитание? Не, недостиг.
Не може да учиш детето си да отвоюва право с крясъци, с чупене и хвърляне. Нали сме в демократична европейска република през XXI век!
Преди ден пак същото. Този път фантазията на гневните майки, дето искат сега специални градини, стигна да карат децата им да драскат по асфалта. Къде? Където им скимне!
Ред? Не, хаос.
Не може да демонстрираш пренебрежение към гражданска дисциплина, да показваш, че като нещо не ти е на кефа, излизаш, крещиш и изискваш и в същото време да си въобразяваш, че детето ти ще порасте истински европеец.
Не може днес да се съживяват откъслечни спомени отпреди 20-ина години, когато гневните майки са били кандидати за детски градини, и тези демодирани отношения да се налагат.
И друго.
Защо децата ви са толкова болнави?
Пушите и пиете по време на бременността, нали? Поне повечето. А после, пак с цигара в уста, убивате време по задимени барчета, люшкайки бебето си.
И още едно друго нещо.
Вие, искащите, недоволните, какво правите за това, което ви се дава?
Радвате се на обновените площадки. Обръщате ли се да видите какво остава след престоя ви там? Колко татковци са се хванали да поправят нещо, счупено от децата им? Има ли майки, които да почистят поне собствените си боклуци, които ръсят под пейки и люлки?
Още много, много може да се каже.
Смисълът обаче е в нагласата ни към себе си, към другите, към обществото и мястото ни в него, както и начина на отстояването му.
Обърнете се към себе си!

Явно мацката не е запозната със законите, законовите уредби и законовите права на децата в Република България, сигурен съм обаче, че дори и да се запознае – няма да ги разбере, защото само умствен инвалид може да пише подобни скодоумия, но какво ли се и учудвам – вестинкът отдавна си е скодоумен сам по себе си… Нима децата ни заслужават нещо подобно всяка година???

Родителски наблюдения

Идва момент в който човек или помъдрява или се изпуска и … става родител. Предпочитам да причислявам себе си към първата категория, поради факта, че никога не съм се изпускал, но явно съм малцинство… Съжденията ми си имат конкретни корени – в събота аз, съпругата ми и синът ми бяхме на една детска площадка сред много други деца. Бебенцата не ги броя, защото там все още не личи личностното развитие и влиянието на родителите, но имаше деца над 10 години, дори един пънкар на 14, който се пързаляше на пързалка за 3 годишни. Направи ми впечатление, че повечето деца са безотговорни, егоситични и не мислят нито за собствената си нито за чуждата безопасност. Не е възможно 3 годишно момиче да рита друго дете в гърба и да се оправдава „и другите правят така“, не е възможно майката да стои отстрани с фас с уста и да не взима участие… това си е все пак мое мнение, но… какво да направя за моят син? Да го науча да се защитава е единственият логичен избор. Другият – е да повикам родителят на даденият пънкар и да го опухам него, но така принизявам себе си към олигофренясалото множество наречено  население на България. Аз също съм Българин, но явно възпитанието наложено ми от родителите ми все още държи. Защото най-лесно е да вземеш бухалката и да поопухаш тези, които не те кефят, не мислят и не изглеждат като теб… Твърде много хора са зарязали възпитанието, твърде много хора са оставили челядта си на самотек, твърде много хора намират другите за техни длъжници, твърде много хора предпочитата вината да е чужда… така се и получава на практика – някой убива в катастрофа свой съгражданин, убива дете, убива жена с дете, но са виновни други… психологичните отклонения явно тръгват от твърде ранна възраст, но лошото е, че твърде много народ е нападнат от такива отклонения, а уж лудостта не била заразна… Изобщо не пиша за грубият език, който чух от четиригодишни дечица, а също от едно девойче на около шест… 🙂 Всеки да прави собствените си изводи 🙂