Законът и българите

От 01.11.2009 отново е в сила шофирането на къси светлини или дневни светлини (зависи с какво е оборудван автомобила). Това се прави с цел не само европеизация на българина, но и да се повиши видимостта на автомобила през деня. Аз лично както невендъж съм писал – шофирам целогодишно на къси светлини, като дори обмислям инсталирането на модул за дневни светлини или дори самите дневни светлини. При мен проблеми със забравяне на включено осветление и в последствие изтощен акумулатор – няма, но при твърде много шофьори или този проблем ги принуждава да “забравят” да светнат късите или просто икономисват от крушки. Една автомобила лампа има среден живот 5000 часа, което при шофиране по 8 часа в денонощието (непрекъснато) прави 625 денонощия живот. При средна цена от 5 лв. това е под стотинка/ден. Съответно съм чувал и аргументи, че късите светлини увеличавали консумацията на гориво – елементарната сметка показва следното:
Средна мощност на двигателя: 70kW, Средна мощност на всички осветления през деня 0.2kW – това е 350 пъти по-малко консумация от мощността отдавана от двигателя. Следователно при средна консумация от 8л/100км ние ще изразодим 0.0228л/100км за да захранваме осветлението… Нищожна цена на фона на неподдържаните стари автомобили, които се разхождат по улиците. Много шофьори съм засичал да управляват автомобилите си без фарове при влошени атмосферни условия – когато пак е задължително. Явно над 1/3 от българите не уважават закона, когато той ги задължава, но когато им дава някакви права – стават невероятни радетели на същият този закон. Много от шофьорите не познават правилника за прилагане на закона за движение по пътищата (ППЗДП) и не знаят елементарни неща – като например кога се спира на знак СТОП (винаги), какво означава оня обърнат надолу триъгълник и какво означава знакът “Път с промяна на посоката на предимство”. Много шофьори явно не знаят и факта, че всеки шофьор взема решенията сам за себе си – т.е. подканване на някой да тръгне със звукови, светлинни сигнали или ръкомахане са строго забранени, но това явно беше неизвестно на ченгето с Рено Сценик, което едва не ме блъсна на оживено варненско кръстовище. В последствие същият тоя екземпляр ми организира гонка по улицата след кръстовището, предизвиквайки редица предпоставки за ПТП, като накрая дори ме засече. Слязох от колата за да видя кой и какъв е тоя екземпляр рискуващ живота ми, своя и този на семейството ми – в Рено СЦЕНИК-а стоеше ПОЛИЦАЙ, който най-нагло ме пита “Абе ти що не тръгваш като ти свиря?”… Толкова бях ядосан, че забравих да снимам номера на автомобила му – щях да го докладвам на началника му и да поискам да го уволнят… Варна обаче е твърде малка и конкретното ченге рано или късно ще бъде засечено от моя милост – ще го снимам и постна тук – за да си види мазната и глупава физиономия – човек, който трябва да познава закона и да го пази, но който най-нагло го потъпква – като повечето българи де…
Та след лекото ми лирично отклонение – считам, че Българите първо трябва да се научим да спазваме закона, а след това да си търсим законните права!

П.П. Указанието за шофиране на фарове от 01.11.2009 е: Задължително шофиране на къси светлини през светлата част на денонощието.

Фирми, срамуващи се от името си

Днес за първи път от много години насам ми се случи да получа позвъняване по телефона свързано с мой клиент, който е наел фирма да му “оправи” мрежата у дома – оказа се, че “колежката” я е срам от името на компанията и – явно не се ползват с положителен рейтинг нещо? Знам ли? Не ми се беше случвало до сега търговска фирма да откаже да се назове по телефона. Бандити ли работят там, мафиоти ли? Мамят нещо ли? Не можах да разбера защо си скриха името. След точно 3 секунди благодарение на Google открих кой се крие зад тайнственият телефон 052607366 – ЕКСПЕРТНИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ-Д.ПОПОВ ЕТ.
Д.Попов ЕТ трябва да преосмисли малко фирмената си политика, да инструктира малко персонала си как се води телефонен разговор, как изобщо се комуникира по телефона, защото начинът по който се държа девойката просто намирисва на “Господари на Ефира”. Не може да имаш бизнес, да си коректен и едновременно с това да те е срам от името на работодателят ти, от собственото ти име или дори от назоваването от чие име звъниш по телефона. Това по-скоро е присъщо на телефонните измамници, но не и на хора, които искат да градят бизнес име. От 1996 година се занимавам с опитите да правя бизнес с българи – трудно се учат, а още по-трудно комуникират по телефона. Бизнес етиката явно не се учи лесно, а вероятно е и заради твърде “ниските” заплати. Нормалното за един разговор по телефон е да протече по следният начин:

-Добър ден, казвам се Иван Иванов, от фирма КУЧЕТОЛАЕ, търся Иван Иванов от … .
-Да аз съм, слушам
-Обаждам се относно….
-Да, слушам Ви…
… и така нататък…

Но да си криеш името, фирмата и да минеш направо на целта на разговора е крайно недопустимо, Попов, уволни я тая, щото ще ти съсипе бизнеса!

Варна вече я няма!

След малоумното заглавие “Порой отнесе Варна” в dir.bg не ми остава нищо друго като извод, освен заглавието – Варна вече я няма!

То бива да си дебил, бива, но чак такъв дебил, като този, който е сложил заглавието на статията в дира – не може да си.И понеже ми писна да качвам рейтинга на тия смотани, дебилни журналисти – качвам директен скрийншот защо според мен Варна я няма – щом пороят я е отнесъл, значи наистина я няма:

Варна вече я няма
Варна вече я няма
Спокойно народе, аз живея във Варна и определено си е на мястото – няма още порой, който да я е отнесъл – вярно периодично отнася части от нея в морето – я някое парче асфалт, я някоя кола паркирана неподходящо, я някой неразумен турист плуващ при мъртво вълнение и черен флаг, но най-често всичкия боклук и фекалии, които са останали непочистени от ТИТАН или умишлено изхвърлни нейде край морето. Но дебилността на мнозинството журналисти може да ни хвърли в як размисъл – Я “Порой отнесе Варна”, я “Свинският груп взе нова жертва”, я “Краят на света идва на 12.12.2012″… Това за някои хора със слаби нерви би означавало непрекъснато пиене на успокоителни… особено като знам колко много хора вярват на телевизии, радио и вестници – ужас направо…