Цените на горивата

Понеделнично, първата новина на която попадам в интернет пространството е колко високи са цените на горивата и колко зле живеем ние българите. Вярно, писах преди време за протестиращите срещу горивата, но явно Либийският въпрос измести моята тема, а може би и това, че я пуснах и във Фейсбук. Срещам твърде често и твърде много спекулации на тема цените на горивата в България и в Европа. Разни тролове разпалват огъня като наливат австрийска “евтина” нафта. Как на центъра на Виена нафтата била по-евтина от тази в България. Да, но според някои мои източници – в България имаме най-евтините горива на фона на целия Евросъюз. Не съм казал и не казвам, че цените са ниски, а само, че НАШАТА нафта е най-евтината. Съдя не само от това, което чета без да мисля, колко зли са “тия” от ГЕРБ, които съвсем демократично си избрахме, нито си мисля, колко безсилен е Бойко Борисов, когото прегърнахме като месия и пак… да, пак сами си го избрахме. Когато гласувах за ГЕРБ и Бойко Борисов пред мен дилемата беше “свежо лице” или “същите стари охранени и гнусни маскари”. Вярно и той е възпитаник на БКП (като мен (индиректно) и повечето от моето поколение), но поне има желание да направи промяна. Но промените не стават за ден, не стават и за година, а още по-малко за 800 дни. Не и когато цяла една нация НЕ желае да се промени. Защо Бойко отишъл в Сливен, ами ако не беше отишъл щеше да се пита “А защо Бойко не отиде в Сливен?”, българинът начесване няма. Хем го сърби, хем го боли. Забелязвам и колко много олигофрени с достъп до Интернет има, а да не споменавам и колко много Интернет революционери си имаме – почти всичките са с акъла на Яне Янев, а останалите – с хъса на Болен Лидеров да се пенят. Само с приказки и “интернет революции” няма да се оправим, а трябва на всеки следващи изборната активност да расте, а не да се оправдаваме с “че кого да избера, те всички са маскари”. А когато НЯКОЙ знае как се регулира световен пазар – нека не се скатава, а да излезе от сянката и да застане начело на финансите на България. До тогава утеха ще ни е таблицата с европейските цени на енергийните носители, която може да се намери много лесно в интернет. Ето и извадка от нея:

Цени на горивата
Цени на горивата

Варна, най-добрият град? Кво риечи?

Варна била най-добрият град за живеене? Wtf? Цели две поредни години, при това. Не знам кой и как го измисли и вероятно сме го гласували от чист шовинизъм – Варна да е нумеро Уно! Да ама не. Живея във Варна от как се помня, а от 20 години Варна е всичко друго, но не и най-добрият град за живеене. В последните 12 години – никак. В момента Варна е може би най-мръсният град за живеене – кал, боклук, кучешки и котешки лайна се смесват по улиците до колкото ги има и правят живота ни мръсен. Преди не помня вече колко години някаква газифицираща компания разкопа всички улици и булеварди и ги “ремонтира” след това по най-долният и евтин начин. От тогава насам – всеки що му щукне – копа и “кърпи” през куп за грош, а фирмите, които трябва да поддържат пътищата мутреят в наглостта и безочието си – как пък се правят пари от асфалт, че чак и цели две ламборгинита да могат да се купят, че и 7000лв. за регистрационни трабели да се дадат (цената за табела с В 99999).  Как ли? Лесно – като се пише, че е положен асфалт за 2000м2, а е положен най-много 2м2. Фактурката се плаща от джобеца на “гордият” жител на “най-добрият град за живеене” (е как не, нали имаме 5МОЛ-а, нищо, че пътищата до тях са като влакче на ужасите)…  Днес научавам, че на ул. Войнишка във Варна имало дупка, която се казва “Дупката на Кирил Йорданов”, а винаги съм си мислил, че друго е дупката на Кирил Йорданов… Дупка на пътя? Моля? Само една с името Кирилка? Хм… А “дупката” с адрес бул. Владислав Варненчик 108, която трябваше да е висок, огромен блок?  Която дупка от 6 години вече стои, прекъсвайки 2 (две) улици, която затваря излаза на живущите в района, затруднява ги да си стигнат до домовете и непрекъснато пълни същите (домове, ако някой не следи мисълта) с мръсотия и прах. Общинското начинание стартира преди доста време с прокопаването и изоставянето на една огромна дупка. После в различни интервали от време се построиха 4 етажа и начинанието отново беше зарязано… В момента “дупката” представлява нещо като огромно сметище в центъра на Варна… И понеже Българчетата сме политици на маса – кръщаваме дупки в асфалта, вместо да вземем да го личнуваме кмета… Щото нали и басейн ни построи и разни спортни съоръжения…, а колко пари се наляха в некадърно поставени некачествени плочки по площада на Варна, колко такива се сложиха и на Басейн Варна (единият басейн го правиха 2 (два) пъти, че да се научат), а около басейна всичко се разпада… Гаранционни срокове? Тия неща ще да не важат за “дружките” на кмета ни. Тоя е станал като Кадафи – несменяем, неоткриваем, безсмъртен едва ли не, чак се чудя – еврейска кръв ли му тече в жилите и какво ще ги прави всичките тия кинти? Кмете, тоя мандат ти е последен, а като свърши, във Варна ли ще останеш? Щото ако останеш и ако случайно ни перне либийския синдром – яка ти дупара!

И понеже гражданското ни и общественото ни самосъзнание е колкото на лед през лятото – ще продължаваме да кръщаваме дупки на Кмета вместо вкупом да се вдигнем и да го свалим от кметският престол. Хм, след поредното написване на “дупки” се сетих за оная дупка на кръстовището на бул. Христо Смирненски и бул. Цар Освободител… Нея на царя ли да я кръстим???

На заведение с детски кът

Предполагам има твърде много млади родители с малки деца, които искат да им доставят удоволствие и да ги заведат в студените дни нейде извън дома да си поиграят малко да се позабавляват с други деца, на топло, приятно и широко място… Или да отпразнуват рожден ден на младежа с няколко деца и предвид тесните апартаметнти – да предпочететат нейде в заведение с обособен детски кът? Не, не правя реклама. Този път не. За втора година, откак се е родил младежа празнуваме рожденният му ден на заведение с детски кът и с приятели. Преди 2 години “открихме” сладкарница Анджелика в кв. Чайка, гр. Варна. Ходили сме многократно, не сме имали НИКАКВИ проблеми – нито с персонал, нито със сметки. До днес – две години по-късно в реновираната и преместена на ново място в същият квартал (на 100 метра от старото) сладкарница Анджелика ни “изненада” неприятно и по български. Оказа се, че в детският кът математиката е по детски – 4 деца по 3 часа равно на 13 часа. Добре, но 2 от четирите деца дойдоха по-късно, едното закъсня един час, а второто – 2 часа. Това дори по сметките на обслужващите детският кът прави не 13, а 10 часа, а по моите, не толкова бакалски сметки прави точно 9 часа. Нямам против да платя 10 часа дори със закръглянето, ако се получаваше толкова, няма против и да ми обяснят защо 4х3 прави 13, но аргументирано. Служителката в детският кът ми се оправда с разпоредба, че започнати 20 минути се брояли за час…, алооо, това да не Ви е БТК в годините, когато нямаше други телефони? Разбирам да смяташ 20те минути от първият час за един час, защото няма логика да отидеш, да оцапаш за 20 минути и да искаш да си платиш само тях… и аз бих направил така. Но да закръгляш на 20 минути всеки следващ час … е меко казано смешно… И бакалската сметка на Анджелика я лиши от мен като клиент. А и ако я лиши от всеки 10 читател в моя блог или моята страница във Фейсбук – може би ЩЕ се поучат. Дори не се опитвам и да спомена факта, че след като заплатих нескромната сума от 122.30лв. не получих касов бон – само хвърчаща сметка от нефискален принтер. Без име на фирмата, без данъчен или идентификационен номер. Ако данъчните четат блога ми – да се замислят за едно посещение на Анджелика в кв. Чайка гр. Варна. Да не чукнеш кафе от 0.30лв. – е едно, да не чукнеш 122.30лв. – съвсем друго. Та ако искате да отидете на заведение в което ще ви вмъкнат ред “номера мина” в сметката – Анджелика е вашето място. Ако искате да не ви “удрят в кантара” – всяко едно друго детско заведение ЩЕ е по-добре. Като си направя сметката – дори в Капела Плей в МОЛ Варна е по-евтино, щото не те цакат с ред “номера мина”… НЕ! Не, на Анджелика!