Защото по начало сме си селяни. Тези ми размисли произтичат от поредната днешна случка. Излизам от асансьора и усещам, че ми духа студ, а междувременно един съсед си отключва първата врата на апартамента. Питам го “Пич, защо не затвори входната врата?”, онзи най-нагло ми отговаря – “Тя си беше отворена, а и аз за 5 минутки”, викам му “Що не си оставиш вратата на апартамента така да зее бе?”, а оня “Ми ще я оставя”, довечера като се прибирам – ще проверя… Целокупният български народ смята, че някой друг му е длъжен да направи нещо за него извън домът му – да му изхвърли цигарата в казана, мазната хартишка от още по-мазната баничка, да му обере мръсотията (собствената) от около блоковите тревни площи, да му извози строителните отпадъци и евентуално да му почисти пред входната врата. Докато манталитета ни е основан “Моят дом е моята крепост” ще живеем затънали до ушите в мръсотия и кучешки лайна… Всеки ден виждам как някой нагъл шофьор си изхвърля през прозореца я цигарата я кутийката, я някой друг по-обемист боклук. И после – протестираме защо данъците стават по-високи… Връщаме се от странство и първата ни работа е да се похвалим колко чисто било в еди кой си град… Да, чисто защото там имат гражданска съвест и приемат градовете си като свои, а не само домовете си. Там не си изхвърлят боклука през прозореца, не оставят говната на кучетата си да се въргалят върху тротоара или в тревните площи… Манталитета на българина е, че някой друг му е длъжен за нещо – не знам защо. Аз си събирам боклука в колата и като спра близо до казани – го изхвърлям, но никога не съм пуснал нищо нито в гората нито на тротоара – нося си го с мен до някое кошче…
Като се сетя, че се сърдихме, че са ни били изтипосали като турска тоалетна…, ами нормално е – чужденците като дойдат и виждат само мръсотията и нацупените българи… кенеф сме си 🙂
Author Archives: Steliyan
Казвам се Стелиян Атанасов от Варна.
Измамници предлагат “златни” пръстени и маркови часовници, изгодно.
Мои познати си пътували към село, тази сутрин и на магистралата ги спрели някакви чужденци със закъсал автомобил. От разваления български, частични немски и мимики се разбрали, че нямали бензин и им трябвало някой лев за гориво… Предложили пръстен – златен, масивен за сумата от 150 Евро. Нашите хора толкоз кинти нямали в тях и казали – имаме 10лв… “Чужденците” се навили и на тази сделка. Вярно, грамажът на пръстена не е като да се вземат 10 кинта за него от скрап, но ако не е златен както подозирам – ще става чудна тежест от него за риболовни излети. Все пак е жълт и предполагам от неръждаем материал…
Лятото аз пък се сдобих с марков часовник за 50лв 🙂 Vacheron Constantine, часовникът е автоматичен, със самонавивен механизъм, пише, че е с 18К златно покритие. Дори реплика да е – механизмът му е чуден и работи точно. Видях същият “оригинален” часовник на витрина на часовникарски магазин на скромната цена от 45лв. Интересното е, че не беше механичен, а кварцов (с батерийка). Съответно съм се минал само с 5лв… Но пък ми беше доставен на крака, а и каишката е от хубава истинска кожа. Човек трябва да посреща подобни дреболии със широко сърце, а не да го приема присърце и да не може да спи. Веселото е, че моят часовник върви, а Casio за 90лв. спря и след смяна на батерията не пожела да тръгне повече..
Are you looking for “jumping castle hire”? Check out jumpnplay The passionate experts in this field are ready to answer all of your requests.
Свети Валентин? Трифон Зарезан?
Типично по български копирахме празник неспецифичен за нас. Свети Валентин, не стига дето е католически празник (хм, тук няма как да не разкажа оня виц: Питат Бай Ганьо: Ти Католик ли си или Християнин? А нашият герой отговаря “Абе не знам дали съм като лик или като гъз, но пак ще се напия”) , но и самият празник не е много специфичен за нацията дето почва с “Сега какво ще правим, ще се обичаме ли или ще се обичаме?”. Та номера е да се определи какво точно празнуваме ние българите – Католическият празник Свети Валентин или Катогъзовският Трифон Нарезан… В двата случая крайният резултат е ясен – все ще се нарежем. Аз лично днес ще празнувам с приятели, не какво да е, а събота – почивен ден, вендъж в седмицата, хем можеш да се нарежеш, хем … утре да изтрезнееш спокойно…
От както се помня – не съм признавал именните дни по нов стил, т.е. 13 дни преди “старият” стил. Та за мен днес си е Трифон Зарезан – да се зареже лозето, да се куса виното, да се налее на всички съседи и да се полее за здраве. За това и нашият тост е “Наздраве” – да сме здрави, всичко останало се купува. Та на всички евентуални читатели пожелавам едно: НАЗДРАВЕ!