Размисли и … катастрофи…

Варна, както всички знаем е един бетонов, мръсен черноморски град, където ми се налага да живея от 1973г. насам. Някога Варна беше не толкова бетонова и не толкова мръсна. Преходът към бетон и мръсотия беше поетапен, но постоянен и монотонен. Изсякоха се градинки, бетонираха се тревни площи и се “засадиха” много кооперации, офис сгради, а вече и молове… Пътища обаче никой не се сеща да строи – нито строителите, които ги разбиват с бетоновозите си, нито управниците, които ги разбиват с ограбването на хазната… За сметка на това пък шофьорите не им дреме… половината са все едно излезли от някой филм на ужасите – карат като за последно и за повечето е така – справка: blogmasa.com

Нова година (2009), нов късмет

Хм, не вярвам в късмета, но … нали така се казвало … Годината си започна както обикновено, всъщност, само календарно се различаваше от предходната. Работа, клиенти, гадно време, мръсен град, тези нормалните – злободневни неща… Варна как го измислиха, че е най-добрият град за живеене – не знам. Мръсен, с много дупки (трапове дори) по улиците, безхаберно строителство и … скъпотия до шия… Ама пък явно щом е най-добрият за живеене – явно другите градове в класацията – хич не предат… кошмар…

Ако все пак някой планира да се изселва да живее във Варна – да знае – тук не го чака нищо хубаво. Мръсотия до шия, кални и разбити улици, нехайни за общите части съседи…

Ама нормално е – докато всичко в тая държава се дели на мое/общо – така ще е… Входа ни е като един голям клозет…