Skype или защо приемаме нещата за даденост

Skype лого
Skype лого

От масовото навлизане на интернет в ежедневието започнахме да приемаме някои неща за даденост – например комуникационните програми като ICQ (чат, без глас) или Skype (чат, гласова комуникация и видео разговори). Без да се замисляме използваме повече технологични играчки от колкото са използвани само преди 20 години – мобилни телефони, сателитна навигация, MP3/4 плеъри и преносими компютри. Да прогреса и високите технологии са нещо страхотно, но бързо забравяме как например БТК (Vivacom) ни остави преди година без Интернет за цял един ден. Тогава, за разлика от сега, бяха нарушени много повече комуникации, поне в България, от колкото причинява липсата на Skype от вчера насам. На мен самият, въпреки, че ми трябва Skype, не ми липсва толкова, че да се притесня и да пиша по форумите. Къде по-страшна поне за мен е липсата на месечните ми сметки към MTel – знам как могат да ме изненадат неприятно, когато “изведнъж” се появят. Не толкова страшна ще е “появата” на Skype, когато се справят с проблема, който причини липсата на свързаност със Skype в световен мащаб. Самият аз си мисля, колко по-прекрасно място за живеене щеше да е света, ако изведнъж изчезнат всички комуникации, мобилни, интернет, Радио и Телевизия. Тогава живота ще приеме един по-спокоен и приятен ритъм, лишен от злободневните “новини”, от непрекъснатият електронен шум, от непрекъснатото бъркане в ухото с високотехнологични джаджи. Едно глобално ЕМП върху планетата би решило много проблеми…, а като се замися – има места по света където думата Skype е непозната и където дневният проблем е не липсата на Skype,  а липсата на храна…

Изводът? Усмихвайте се! Утре може да е и по-лошо 🙂

На заведение с детски кът

Предполагам има твърде много млади родители с малки деца, които искат да им доставят удоволствие и да ги заведат в студените дни нейде извън дома да си поиграят малко да се позабавляват с други деца, на топло, приятно и широко място… Или да отпразнуват рожден ден на младежа с няколко деца и предвид тесните апартаметнти – да предпочететат нейде в заведение с обособен детски кът? Не, не правя реклама. Този път не. За втора година, откак се е родил младежа празнуваме рожденният му ден на заведение с детски кът и с приятели. Преди 2 години “открихме” сладкарница Анджелика в кв. Чайка, гр. Варна. Ходили сме многократно, не сме имали НИКАКВИ проблеми – нито с персонал, нито със сметки. До днес – две години по-късно в реновираната и преместена на ново място в същият квартал (на 100 метра от старото) сладкарница Анджелика ни “изненада” неприятно и по български. Оказа се, че в детският кът математиката е по детски – 4 деца по 3 часа равно на 13 часа. Добре, но 2 от четирите деца дойдоха по-късно, едното закъсня един час, а второто – 2 часа. Това дори по сметките на обслужващите детският кът прави не 13, а 10 часа, а по моите, не толкова бакалски сметки прави точно 9 часа. Нямам против да платя 10 часа дори със закръглянето, ако се получаваше толкова, няма против и да ми обяснят защо 4х3 прави 13, но аргументирано. Служителката в детският кът ми се оправда с разпоредба, че започнати 20 минути се брояли за час…, алооо, това да не Ви е БТК в годините, когато нямаше други телефони? Разбирам да смяташ 20те минути от първият час за един час, защото няма логика да отидеш, да оцапаш за 20 минути и да искаш да си платиш само тях… и аз бих направил така. Но да закръгляш на 20 минути всеки следващ час … е меко казано смешно… И бакалската сметка на Анджелика я лиши от мен като клиент. А и ако я лиши от всеки 10 читател в моя блог или моята страница във Фейсбук – може би ЩЕ се поучат. Дори не се опитвам и да спомена факта, че след като заплатих нескромната сума от 122.30лв. не получих касов бон – само хвърчаща сметка от нефискален принтер. Без име на фирмата, без данъчен или идентификационен номер. Ако данъчните четат блога ми – да се замислят за едно посещение на Анджелика в кв. Чайка гр. Варна. Да не чукнеш кафе от 0.30лв. – е едно, да не чукнеш 122.30лв. – съвсем друго. Та ако искате да отидете на заведение в което ще ви вмъкнат ред “номера мина” в сметката – Анджелика е вашето място. Ако искате да не ви “удрят в кантара” – всяко едно друго детско заведение ЩЕ е по-добре. Като си направя сметката – дори в Капела Плей в МОЛ Варна е по-евтино, щото не те цакат с ред “номера мина”… НЕ! Не, на Анджелика!