Личен блог на Стелиян Атанасов
Искам да пожелая на всички редовни читатели, на всички приятели и на всички случайни посетители – да ВИ е Честита Новата 2011 година! Нека да донесе на всички Вас Здраве и много поводи да се Усмихвате!
Тази година няма картичка, а само … добри пожелания!
И надявам се, че скоро ще завърши… Не по-късно от 10.01.2011, надявам се.
Не мога да разбера каква е тая страст на народонаселението към пиратките и пироефектите по Коледно-Новогодишните празници. Ефекта е точно като на задаваща се война – канонада на обстрел над мирните граждани… Селяните проявяват селянията си с колкото се може по-мощни бомби, а после защо по спешните центрове има осемгодишни деца с разкъсани ръце или най-малкото откъснати палци. Всяка година от началото на „демокрацията“ е едно и също – хем пиратките са забранени за продажба, хем всички търговци отчитат ръст на оборота от точно тази забранена стока. Взрив след взрив, ако бяхме в някоя малко по-цивилизована държава сигурно извънредните антитерористични мерки щяха да са от 20.12 до 10.01 … Постоянни и строги. А в България терора си го организираме сами, при това с някакво явно мазохистично удоволствие. Колкото по-голям взрив – толкова по-големи мъже сме…, а после що популацията намалява…
От масовото навлизане на интернет в ежедневието започнахме да приемаме някои неща за даденост – например комуникационните програми като ICQ (чат, без глас) или Skype (чат, гласова комуникация и видео разговори). Без да се замисляме използваме повече технологични играчки от колкото са използвани само преди 20 години – мобилни телефони, сателитна навигация, MP3/4 плеъри и преносими компютри. Да прогреса и високите технологии са нещо страхотно, но бързо забравяме как например БТК (Vivacom) ни остави преди година без Интернет за цял един ден. Тогава, за разлика от сега, бяха нарушени много повече комуникации, поне в България, от колкото причинява липсата на Skype от вчера насам. На мен самият, въпреки, че ми трябва Skype, не ми липсва толкова, че да се притесня и да пиша по форумите. Къде по-страшна поне за мен е липсата на месечните ми сметки към MTel – знам как могат да ме изненадат неприятно, когато „изведнъж“ се появят. Не толкова страшна ще е „появата“ на Skype, когато се справят с проблема, който причини липсата на свързаност със Skype в световен мащаб. Самият аз си мисля, колко по-прекрасно място за живеене щеше да е света, ако изведнъж изчезнат всички комуникации, мобилни, интернет, Радио и Телевизия. Тогава живота ще приеме един по-спокоен и приятен ритъм, лишен от злободневните „новини“, от непрекъснатият електронен шум, от непрекъснатото бъркане в ухото с високотехнологични джаджи. Едно глобално ЕМП върху планетата би решило много проблеми…, а като се замися – има места по света където думата Skype е непозната и където дневният проблем е не липсата на Skype, а липсата на храна…
Изводът? Усмихвайте се! Утре може да е и по-лошо 🙂