Законът и българите

От 01.11.2009 отново е в сила шофирането на къси светлини или дневни светлини (зависи с какво е оборудван автомобила). Това се прави с цел не само европеизация на българина, но и да се повиши видимостта на автомобила през деня. Аз лично както невендъж съм писал – шофирам целогодишно на къси светлини, като дори обмислям инсталирането на модул за дневни светлини или дори самите дневни светлини. При мен проблеми със забравяне на включено осветление и в последствие изтощен акумулатор – няма, но при твърде много шофьори или този проблем ги принуждава да “забравят” да светнат късите или просто икономисват от крушки. Една автомобила лампа има среден живот 5000 часа, което при шофиране по 8 часа в денонощието (непрекъснато) прави 625 денонощия живот. При средна цена от 5 лв. това е под стотинка/ден. Съответно съм чувал и аргументи, че късите светлини увеличавали консумацията на гориво – елементарната сметка показва следното:
Средна мощност на двигателя: 70kW, Средна мощност на всички осветления през деня 0.2kW – това е 350 пъти по-малко консумация от мощността отдавана от двигателя. Следователно при средна консумация от 8л/100км ние ще изразодим 0.0228л/100км за да захранваме осветлението… Нищожна цена на фона на неподдържаните стари автомобили, които се разхождат по улиците. Много шофьори съм засичал да управляват автомобилите си без фарове при влошени атмосферни условия – когато пак е задължително. Явно над 1/3 от българите не уважават закона, когато той ги задължава, но когато им дава някакви права – стават невероятни радетели на същият този закон. Много от шофьорите не познават правилника за прилагане на закона за движение по пътищата (ППЗДП) и не знаят елементарни неща – като например кога се спира на знак СТОП (винаги), какво означава оня обърнат надолу триъгълник и какво означава знакът “Път с промяна на посоката на предимство”. Много шофьори явно не знаят и факта, че всеки шофьор взема решенията сам за себе си – т.е. подканване на някой да тръгне със звукови, светлинни сигнали или ръкомахане са строго забранени, но това явно беше неизвестно на ченгето с Рено Сценик, което едва не ме блъсна на оживено варненско кръстовище. В последствие същият тоя екземпляр ми организира гонка по улицата след кръстовището, предизвиквайки редица предпоставки за ПТП, като накрая дори ме засече. Слязох от колата за да видя кой и какъв е тоя екземпляр рискуващ живота ми, своя и този на семейството ми – в Рено СЦЕНИК-а стоеше ПОЛИЦАЙ, който най-нагло ме пита “Абе ти що не тръгваш като ти свиря?”… Толкова бях ядосан, че забравих да снимам номера на автомобила му – щях да го докладвам на началника му и да поискам да го уволнят… Варна обаче е твърде малка и конкретното ченге рано или късно ще бъде засечено от моя милост – ще го снимам и постна тук – за да си види мазната и глупава физиономия – човек, който трябва да познава закона и да го пази, но който най-нагло го потъпква – като повечето българи де…
Та след лекото ми лирично отклонение – считам, че Българите първо трябва да се научим да спазваме закона, а след това да си търсим законните права!

П.П. Указанието за шофиране на фарове от 01.11.2009 е: Задължително шофиране на къси светлини през светлата част на денонощието.

Великата илюзия

Великата илюзия

Тя е проста като света — илюзорната сексуална собственост. В свят на тотална свобода все още съществуват хора, които си мислят че верноста е нещо като ритуал, в който надупването в една и съща посока всеки ден носи семейно щастие.

Ако проследите нишката на сексуалните връзки примерно на работното място, във вашата среда и най-вече у вас — вие ще видите, че това е една неразплетима кукувича прежда. Прежда, в която играта се води по системата от професионалната футболна лига:

„системата всеки срещу всеки“

Всички ние просто живеем в малката страна на засекретените баджанаци. Всеки се крие от другите, когато изневерява, любовниците изневеряват с други любовници, те от своя страна спят с още по-чужди мъже, който пък се женят накрая като в бразилски сериал за истинската си любов — примерно за майка си или друг неясен обект на желанието. Някъде там във всеобщата сексуална гмеж и безотговорна тайнственост може би за първи път се е зародила скандинавската идея: да не се притежаваме по генитален път, а заедно всички да освободят съзнанието си за нещо ново — онова, което никога не омръзва и онова, което винаги сме искали само за себе си — свобода.

Къде сме ние?

Ние сме много зле по брой на регистрирани свободомислещи хора, които си позволяват да сменят партньорите си през минута и то пред очите на предишния си партньор. Повечето от мъжете и жените в тази страна са роби на времето — фалшивият им морал задължително изисква между двама партньори да има стоене на сухо поне седмица. Те не знаят, че времето във физическия си смисъл е равно на нула, а в човешкия смисъл между едното проникване и другото (с друг) не е нужно да се чака повече време отколкото отнема един женски душ.

Промени в хостинга

Промени в хостинга

Както преди време писах – имах проблеми с хостинга. Лично аз имам около 23 сайта (домейна), които хоствам за себе си и за различни клиенти. След близо 10 месеца безпроблемно съществуване върху сървърите на дриймхост – изведнъж всички проблеми на споделеният хостинг се стовариха отгоре ми. Оказа се, че на споделеният сървър на който се помещават моите домейни някой “колега” или “съсед” не е съвсем дружелюбен и негов скрипт (програмен код) неправомерно източва системните ресурси и всички останали сайтове (домейни) отиваме в девета глуха. По моите данни (подкрепени с лог-файлове) се вижда, че конкретният нарушител на добросъседските отношения се проявява най-много и най-често между 23:00 и 02:00 българско време – това обикновено пасваше грубо на 15-18 часа сървърно време (САЩ). След доста дълги (три седмици) преговори с поддръжката най-накрая преместиха всичките ми домейни на по-спокоен сървър. Добре, но след като над три седмици съм имал по над 3 часа/денонощие сайтове, които са извън линия (offline) и които гугъл ги посещава редовно в точно този интервал – реших, че е крайно време да променя нещата. Без много да чета – разгледах два от най-популярните доставчици на споделени хостинг услуги и се хвърлих на justhost – услуга, която ми хареса изключително много заради краткото време за достъп, безпроблемността при администрация и … безплатният лайф-тайм (докато си плащаш за хостинг) домейн. Всичко хубаво, но се оказа, че нямат и не искат да имат SSH достъп, а също и не желаят и не приемат хостването на AVI файлове независимо от авторските права (все едно ако реша да хоствам BVI това ще ми попречи). За един от моите домейни обаче беше неприемлива липсата на AVI хостинг и реших да се откажа – точно тогава дойде голямата греда – оказа се, че life-time домейнът, който съм си регистрирал ще ми струва цели 20EU (писал съм в по-предна тема, иде реч за steliyan.com). Добре, преглътнах свръхскъпото си име и продължих напред. Налетях на нов хостинх доставчик, намерих дори и купон за отстъпка и … отново се “вписах”. Този път обаче умишлено и с опит избрах съществуващ вече мой домейн, вместо да регистрирам пак нов (този път на най-нормална цена).
След близо 3 седмици и 2/3 прехвърлени домейни – днес за сефте имах “downtime” на новият хостинг – продължи за около 3 минути, беше ужасно и … стршно 🙂 Почти съм решил, че ако ще имам такива “дупки” по-добре ще е да се хоствам сам – дори почти съм си харесал хардуерен сървър. Междувременно докато хостинг доставчикът ми беше извън линия – намерих няколко сайта (страници) на които бъдещи желаещи могат да се осведомят кой доставчик какво предлага и да избегнат моите главоболия. Специално последният ми избран доставчик на хостинг услуги предлага средното от всичко, което бих желал, но най-важната екстра е, че мога да си поискам парите за оставащият период винаги и по всяко време – плащам само и единствено за упторебените месеци.
След днешното ми ровене из интернет, местата, които ме впечатлиха с информацията си са две (вероятно има и още, но тези са относително подробни и описателни), а бях попадал и на една руска страница с подобно съдържание, ако успея да я намеря – ще я публикувам и нея. Та двата сайта за които говоря са:

Надявам се, че въпреки английският език на сайтовете информацията ще е полезна на някой като мен.