Имиграцията и колко лесно е да си имигрант

Днес след моя дискусия по скайп ми хрумна да споделя част от разсъжденията си по темата с широката или не чак толкова публика.

Говорихме си с мой приятел на тема Имиграция в Канада, Имиграция в Нова Зеландия, Имиграция в Австрали и изобщо Имиграция Някъде, та дори и в ЮАР. Според мен да се имигрира от родината е вид пораженческо държание, вид безсилие към поправимостта на положението. Всичко тръгна от цените на GPRS услугите в Сингапур и Япония, които се оказаха не толкова евтини, но неограничени по трафик…, но да не се отклоняваме много…

Според мен имигранти са безгръбначните хора, робите, които винаги и цял живот ще са нечии работници, хора, които не знаят какво да направят сами и очакват да им се каже от „шефа“. Това са хора, които „играят“ на борсата със сменшни стотинки, не смеят да рискуват оставяйки дълги позиции, хора, които са чули за фондов пазар, но не им е ясен и се тестват, само защото колегата или съседът им е изкарал цели 100лв. предния месец при това от интернет… Това са хора, които пият най-евтината бира, варят си некачествен спирт със звучното име Ракия и разбира се садят домати и краставици, които реално им стигат точно за една седмица. Имигранти са хората, които не са способни да се оправят със собствените си проблеми, хора, които разчитат някой друг да ги „оправи“… Това са хората, които не ходят да гласуват по избори, които си купуват телевизор заради рекламите, но шофират само в неделя и/или в празнични дни…

Не ми харесва България, но тук съм се родил, тук са роднините ми, тук са приятелите ми. Не ми харесват много неща и се опитвам да правя каквото е възможно за да променя това. Опитвам се Винаги да гласувам така както смятам за правилно, плащам си високите данъци и такси, високите надценки за храна в магазините и … разбира се негодувам от управниците. На последък – за това, че няма места за всички деца във детските градини… Негодувам, привидно публично, но все пак в „мое“ лично пространство – моят публичен дневник.

Всички коментари са добре дошли, не всички обаче ще видят „бял“ свят!

За Steliyan

Казвам се Стелиян, роден съм през далечната 1973 г. в гр. Варна в доста горещо според мен лято :) 35 години обаче трудно се описват с няколко думи ... Ще опитам да го правя по малко в последствие...
Публикувано в Ежедневие с етикети , , , , . Постоянна връзка.

6 Responses to Имиграцията и колко лесно е да си имигрант

  1. Popay SeaMan каза:

    Много се радвам на темата. Хубаво бе батка, ама ти това… цитирам: “ имигранти са безгръбначните хора, робите, които винаги и цял живот ще са нечии работници, хора, които не знаят какво да направят сами и очакват да им се каже от “шефа”“ що не погледнеш малко от страни и да го кажеш и за 90% от твоето обкръжение с което живеете в толкова долюбваната от вас държава (ако мога така да я нареча) наречена България.
    Хората които нямат акъл си го нямат където и да са. Хората дето имат пипе си го имат където и да са. Разликата – някъде ти дават възможност да просперираш – някъде като в България – не.
    Без да цитирам останалата част от абзаца – абе аз си спомням често да съм те виждал на зеленчуци и домашна ракия. Е -да ти кажа честно – предпочитам да ме наричат емигрант в някоя друга държава където би звучало простичко и реално отколкото да живееш като имигрант (а аз като гледам според твоите думи чак и ти се включваш във същото съсловие спрямо стандарта които си описал) във собствената ти страна.
    А сега да видим кой има дупе – дали моя коментар ще види НЕ ЦЕНЗУРИРАНО бял свят.

  2. Steliyan каза:

    Я, чичко Филипов, ти се срамиш от името си и си се кръстил на анимационен герой ли бе? Ми нормално – той филма дето живееш в него мяза на анимационен. И да предпочитам да съм си на домати и краставици в България, отколкото да ида къде да е по света и да не си виждам приятелите, щото са им „пораснали“ нещата 🙂 Възможности има по цял свят, но да кажеш, че в България не ти дават възможности… Ако беше така, никой нямаше да ти е дал възможността да работиш на кораб за 20х номинална заплата в Българско… Ама за възможности ли говорим или за страхът да се изправим срещу собствената си немощ и чакането някой да ти „даде“ възможност… И що да те цензурирам бе Попай? Веднъж като ти е минал коментар – той винаги минава 🙂

  3. Aleks каза:

    И ти си едно комунистическо копеле, но си мой баща, а това ме прави и мен комунистическо копеле…

  4. Steliyan каза:

    Хейтърчето 🙂 И аз те обичам… дупето мина ли ти или още мирише на вазелинче Nivea?

  5. Aleks каза:

    Смешен съм.

  6. Steliyan каза:

    Така е Aleks – смешен си и добре, че си го признаваш. Опитваш се да твърдиш, че злоба вирее в нашите души, на нас, глупавите и некадърните, дето сме останали в родината си, а всичката злъч и злоба я изливаш в ЛИЧНИЯТ дневник на напълно непознат, но открит и свободомислещ човек.
    Знаеш ли, коментарите ти все още минават просто защото не съм щракнал едно бутонче – „СПАМ“. И защото си ми интересен като индивид – озлобен, оскоте, скодоумен и без бъдеще, но почиващ…

Коментари са забранени.