Външна термоизолация

Винаги съм си мислил, че има някакви правила при полагането на външна термоизолация. Лично аз не се занимавам с това, но когато се наложи да правим такава – изчетох всички материали, които успях да намеря по него време. Днес обаче на една новострояща се кооперация убиха всички знания в мен.

Полагаха листите стиропор и изобщо дори не си помисляха да ги закрепват с дюбели – разчитаха само на нанесеното с гребен лепило. Колкото и добре обаче да е еволюирал лепилният материал – няма начин да не се влияе от времето. А и дюбелите не са само за украса, а за да прилепят плътно изолационните плочи и да скрепят още по-здраво лепилото със стената и изолационният материал. Преди няколко години циганска бригада предлагаше на баща ми да лепят стиропора с топки, защото по-лесно се изправял, а когато запитах “няма ли опасност да се отлепи” започнаха да ми вадят вода от десет кладенеца. Това което аз съм чел по темата ще се опитам да го синтезирам тук:

  1. Лепилната смес се намазава върху плоскостите с “гребен”
  2. След като се притисне листа добре към повърхността – се забиват между 6 и 8 дюбела, за конкретния тип стена
  3. Полага се една ръка лепило-шпакловъчна смес върху така положените стиропорни лист
  4. Полага се PVC мрежа, първи слой и се минава с маламашката за да “попие” в долния слой лепило
  5. Минава се тънка ръка шпакловъчна смес, като се внимава да се виждат нишките на PVC мрежата
  6. Полага се PVC мержа, втори слой, като се спазват черните ограничители, целта е да припокрие снадките на долния слой мрежа, а и да се получи армировка срещу евентуални градушки, а не както през 2004 да гледаме новите кооперации все едно имат шарка
  7. Шпаклова се с финалния слой шпакловъчна смес, изравняват се неравностите, ако има ъгли се завършват с алуминиеви лайсни с армирковка, препоръчително е да се положат преди втория слой PVC мрежа
  8. Изчаква се шпакловката да изсъхне и се боядисва с цвят на вкус 🙂 Боята е препоръчително да е фасадна незадържаща вода. Има такива със силикон в тях…

Ако видя кооперация, която се завършва по този начин – ще я препоръчам в блога си 🙂

Всяко чудо за три дни, ъъъ, години де

Докато ме мъчи безсънието попадам на различни статии из интернет как разбирате ли цените на недвижимите имоти нямало да падат повече от това, което са паднали сега. Няма я, като почнат строителните предприемачи да изпитват ОСТЪР недостиг на свежи пари – какво ще правят? Ще ручат бетонец? Или ще свалят цените?

Някакъв строител в Банско се жалвал, че свалил цените на половина и пак нямало “отпушване” на пазара. Е какво да го отпуши тоя пазар? Аз знам де – няколко десетки шашки с динамит или TNT заложени подобаващо в ненужните никому хотели из Банско, Златни Пясъци, Обзор, Албена и къде ли не. Жалват се една камара “бизнесмени”, че бизнесът бил в криза. Не е в криза, просто се бяхте забравили уважаеми бизнесмени – то не може да живееш в държава в която средната заплата е 400-450лв/месец в големите градове и да продаваш жилища на цена от 1200-1500евро (2400-3000лв) квадрата. Щото те балъците измряха, а и математиката сочи, че като взимаш 500кинта/месец, не можеш да обслужваш кредит от 450евро. Ама и много нашенци не са чували за елементарни сметки с парче хартия и молив – дето пишеш плюс и минус и получаваш крайният резултат, който ако е НУЛА трябва да се радваш, а ако получиш повече от нула – да черпиш.

Строителният БУМ си беше точно Строителен Балон – една камара неориентирани “инвеститори” от Англия, Ирландия, Шотландия и разни други по-европейски държави не правят “сериозни инвестиции”, а просто размътиха пазара и мозъците на българите. На повечето от тях това им и трябваше – всеки трети се захвана да строи. Кои клозет на двора, кой магазин, кой къща, а някои и хотели вдигнаха, други кооперации, а най-великите – вилни селища 🙂 Всяко нещо обаче в природата си има и логичен край – перпетуум мобиле никой не е успял да измисли все още… Лошото е, че историята е науката, която всички пренебрегваме, защото е свързана с миналото, а човек има способността да забравя – забравихме как през “далечните” 1991-1998г. се “построиха” една камара кооперации, които останаха или недовършени или полузавършени, а аз знам две, които скоро може и да се срутят от… наглостта на “строителите” им. Не ми се ще картинката от преди десет години да се повтори, но натам вървят нещата.

В момента във Варна се строят MALL-ове. Ако кризата се беше спънала за малко – щяхме да сме градът известен с най-много MALL-ове на квадратен метър – текущо завършени и функциониращи са два такива – големият първи провал – PFOHE MALL и предстоящият провал VARNA MALL. Предполагам двата следващи търговски центрове GRAND MALL of VARNA и GALERIA MALL ще са със същият статут. Вероятно и по-зле. Аз самият явно съм с бедна фантазия – за да функционират магазините в тези съоръжения – цяла Варна трябва да се изсипва ежедневно във всеки един от тях, но не само да се разхожда, а и да пазари. Аз лично за едната година съществуване на двата мола съм изхарчил … 100лв. в двата – заедно :)… Не знам инвеститорите на другите два бетонни мастодонта на какво разчитат, но знам със сигурност, че цените на квадратен метър наем ще паднат, много …