Да спасим планетата, иронично

От доста време, всъщност от много години се въртят все едни и същи полулистки рефрени от учили и недоучили, от умни и неразумни. Всичките тези рефрени имат за корен едно и също нещо: “Спасете планетата”… “Да спасим планетата”. Има стотици ако не хиляди организацнии, които се “грижат” планетата ни да е все така зелена, да има биологично разнообразие, годен за дишане въздух и достатъчно чиста питейна вода. Самият аз съм изчел километрични дипляни с призиви как да “опазим” планетата, как да спасим горите, животните в тях и рибите в океана… Самият аз съм правил “зелени” неща, но колко значително е това, което прави един и колко значително това, което не праваят милиард? Преди време бях попаднал на изява на един американски комик, който не е сред живите вече, но само в едно представление казва толкова много истини, че за да се спаси малкият ни мозък – ние се смеем. Смеем се, защото ако проумеем истината – няма да спрем да плачем до … сетният си дъх. В памет на Джордж Карлин, пускам линк към неговата изява, като ако ми остане време – ще го сложа на моят сайт – да няма шанс да се загуби.