Post svinum, virus mortem

Заглавието е безсмислено, но и целта на поста ми явно няма смисъл, щом младите и здравомислещи хора не са предупредили вече роднините си, че никой няма да им звъни по телефона за катастрофирали или болни роднини. Редовно чета новини за баби и дядовци на преклонна възраст, които се лъжат да дадат пари да оттърват я “детето” я внучето от полиция, затвор или от коварният свински грип. Толкова ли тия за които се полага тази грижа не поддържат връзка с грижовните си родители, че да им разяснят, какво е това свински грип, колко струва лечението му, има ли той почва у нас и дали е толкова страшен, колкото тръбиха по новините преди 2 години. Толкова ли е сложно да се проведе един разговор и да се обясни на баба/дядо или мама и тате, че НИКОЙ няма да тръгне да им звъни да им иска пари за хубаво?

Оказва се обаче, че и “пенсионерите” само мрънкат – последно някаква баба дала 7000 (седем хиляди) лева за ваксина срещу свински грип? Абе, бабо за къде ги къташ тия пари? За да ревеш, че си бедна? Неее, за да ревеш, че тарикатите са ти ги взели… за това. Не ме е яд на друго, но мнозинството баби и дядовци имат спестявания, които поне аз не знам за какво кътат – на оня свят магазини чувам нямало, освен ако не планират и там да подкупват – я Свети Петър я Сатаната – за по-добро място…

Загубихме още един от големите актьори

В понеделник на смешната възраст 54 години си отиде от този свят американският актьор Майкъл Кларк Дънкан. Един от големите на големия екран. Винаги ще помня изпълнението му в “Зеления Път” по Стивън Кинг. Винаги ми се е искало в този блог да публикувам интересни и полижителни неща, но след загубата на Патрик Суейзи реших, че място могат да намерят и такива неприятни новини за хора, които съм харесвал. А който не се досеща, Майкъл Кларк Дънкан е онова голямото момче:

Майкъл Кларк Дънкан напусна този свят.
Майкъл Кларк Дънкан напусна този свят.

Големият Майк не е успял да се възстанови от инфаркт цели два месеца – при това в болница. Интересното в този ред описание е, че болницата НЕ Е била българска, което автоматично означава, че болните мрат не само в български болници. Неприятно е да го сравнявам в тази новина, но е факт. Колкото и да си голям, колкото и да си добър, колкото и да си популярен – когато се случи случката – националността няма значение. Жалко, че Майк не е успял да се сбори…

Защо не чистих днес

Защо не чистих днес

на посочените на картата места, а се съсредоточих само към местата към които съм съпричастен – двор, градина, къща, дом. Защо ли? Защото през останалите 364 дни от годината не цапам – не пуша, съответно не изхвърлям фасовете си както и където ми падне. Когато си купя нещо в опаковка – опаковката я изхвърлям в кошче, а ако край мен няма такива – си нося опаковката, докато видя казан или кош за боклук. Билетчето от градския транспорт го изхвърлям винаги на правилното място, а когато отида в гората на пикник – след мен не оставям кочина. Идва лятото и аз като всички хора искам да отида на море – на плаж, който е чист и който аз пазя – не си оставям боклуците на пясъка, а си ги взимам с мен – да ги хвърля там където трябва.
Преди седмица бях на пикник – мястото, което бяхме избрали за събитието е горичка в околностите на Варна до оживен междуселищен път – на пътя от много време няма отпадъци, но какво беше възмущението ми (не изненадата ми) като видях, че скрити в горичката имаше много битови отпадъци, а сметището на град Варна е само на 3км. Но защо да ходим до сметището да изхвърлим старият си хладилник, старото си табло и силно износени гуми, като можем да ги скрием в някоя гора? Имаше изхвърлени обувки, непотребни мебели (явно) няколко автомобилни седалки (остатъците, които не съдържат метал). Всичкият този отпадък може да се изхвърли на определените за целта места – не струва нищо, но някой мързелив немарлив олигофрен е решил да ги скрие – щом не се виждат – значи ги няма.
Преди дни отивах към офисът на един от мобилните оператори – пред мен вървеше мъж на средна възраст, който запали цигара и хвърли кутията на земята, настигнах го и го попитах “Защо бе, кой ще чисти”, а оня ме изгледа и ме напсува. Възпитанието и малка част от самосъзнанието ми ме спряха да му разбия носа. Докато всички са като този екземпляр – ще има подобни кампании, но по-правилният подход е постоянно да се напомня “Пазете чистота”. Най-важното е да сме постоянно чисти, а не само в 1 ден от годината. Наскоро моя позната се възмущаваше от родители, които оставят кочина след себе си и децата си в Морската градина на Варна – обичайна гледка в събота и неделя, когато всички са се стекли да се разходят на зелено – след тях обикновено остава кочина от пластмасови шишета за вода или сок, опаковки от вафли, кифли и прочие джънк фууд. Семките и биоразградимите остатъци не ги броим – въпреки, че са грозни те все пак се усвояват от природата и изчезват до следващия сезон. Никак не е сложно според мен, като си изведеш детето да диша свеж въздух – да му осигуриш и свежо пребиваване в парка – като почистиш след себе си или най-малкото, като не оставяш всичката мръсотия по красивата все още и зелена градина.

Уважаеми съграждани (и съселяни, за чувстващите се изолирани), моля Ви, ПАЗЕТЕ ЧИСТОТА, не изхвърляйте боклуците си както и където Ви падне, не ставайте боклуци и ВИЕ!