Закони за Всеобщата Гадост

Закони за Всеобщата Гадост

  1. Закон на механика: В момента, в който си омажеш и двете ръце с машинно масло, носът те засърбява зверски и освен това ти се допикава.
  2. Закон на гравитацията: Всеки инструмент, ядка, болтче, гайка, падайки на земята, се спира на възможно най-труднодостъпното място в стаята.
  3. Закон на вероятността: Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на тъпотията, която правиш.
  4. Закон на случайния номер: Ако набереш грешен номер, никога няма да дава заето и някой винаги ще вдигне.
  5. Закон на алибито: Ако кажеш на шефа си, че си закъснял, защото си спукал гума, на следващата сутрин ще спукаш гума.
  6. Закон на смяната: Ако смениш лентата, по която се движиш, онази, в която си бил преди това, ще започне да се движи по-бързо от тази, в която си в момента.
  7.  Закон на банята: Когато едно тяло е изцяло потопено във вода, телефонът звънва.
  8. Закон на близките срещи: Вероятността да срещнеш някой познат се увеличава драматично, когато си с някого, с когото не искаш да бъдеш виждан.
  9. Закон на доказателството: Когато се опитваш да покажеш на някого, че определено нещо не работи, то проработва (това важи с пълна сила в случаите, в които служебният компютър се скапва, идва любимият ни IT специалист и точно в този момент всичко заработва като добре смазана машина).
  10. Закон на биомеханиката: Колкото повече те сърби, толкова по-трудно достигаш мястото.
  11. Закон на театъра и стадиона: Хората, чиито места са в най-отдалечената от пътеките част на реда, винаги пристигат в последния момент, налага им се да излизат по няколко пъти по време на представлението/филма/мача, за да си взимат храна, бира или да ходят до тоалетната и си тръгват преди събитието да е приключило. Хората, чиито места са в самия край на реда, винаги идват първи, никога не стават да си купуват неща, имат крака като на Питър Крауч или огромни шкембета и стоят до самия край на събитието, че даже и след това. Тези хора са вечно в лошо настроение.
  12. Закон на кафето: В момента, в който си направиш кафе, шефът ти ще те помоли да свършиш нещо, за което ще ти е нужно време точно колкото кафето да изстине.
  13. Закон на съблекалнята: Ако само двама души използват съблекалнята, шкафчетата им задължително са съседни.
  14. Закон на логичния аргумент: Всичко е възможно, ако нямаш представа за какво говориш.
  15. Закон на търговията: В момента, в който откриеш продукт или стока, която наистина харесваш, спират да я произвеждат.
  16. Закон на доктора: Ако не се чувстваш добре и си уговориш преглед при личния лекар, докато стигнеш до него, вече се чувстваш по-добре. Ако не се обадиш на лекаря си, си оставаш болен.

Post svinum, virus mortem

Заглавието е безсмислено, но и целта на поста ми явно няма смисъл, щом младите и здравомислещи хора не са предупредили вече роднините си, че никой няма да им звъни по телефона за катастрофирали или болни роднини. Редовно чета новини за баби и дядовци на преклонна възраст, които се лъжат да дадат пари да оттърват я “детето” я внучето от полиция, затвор или от коварният свински грип. Толкова ли тия за които се полага тази грижа не поддържат връзка с грижовните си родители, че да им разяснят, какво е това свински грип, колко струва лечението му, има ли той почва у нас и дали е толкова страшен, колкото тръбиха по новините преди 2 години. Толкова ли е сложно да се проведе един разговор и да се обясни на баба/дядо или мама и тате, че НИКОЙ няма да тръгне да им звъни да им иска пари за хубаво?

Оказва се обаче, че и “пенсионерите” само мрънкат – последно някаква баба дала 7000 (седем хиляди) лева за ваксина срещу свински грип? Абе, бабо за къде ги къташ тия пари? За да ревеш, че си бедна? Неее, за да ревеш, че тарикатите са ти ги взели… за това. Не ме е яд на друго, но мнозинството баби и дядовци имат спестявания, които поне аз не знам за какво кътат – на оня свят магазини чувам нямало, освен ако не планират и там да подкупват – я Свети Петър я Сатаната – за по-добро място…

Стари вицове на килограм

Пускам един старичък виц, но ми хареса и не се сдържах:
Тридесетте години на двадесети век.
Сурова съветска действителност.
В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол.
Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец.
От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса.
Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей.
Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа.
Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли “Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!”

Става дори и за тийзър 🙂
П.П. Вицът не е исторически коректен – през тридесетте години на 20 век Набоков е живеел в Берлин, като през 1937ма година се мести в Париж, а през 1940 заминава за САЩ бягайки от нашествието на нацистите. Въпреки придобитото американско гражданство през 1961ва се мести в Швейцария, където и почива през 1977ма.
Междувременно Хемингуей е пък в САЩ и Испания… Единственият, който може да е бил исторически на вярното място се оказва май само Мороа…, горкото пиянде…