Всяко чудо за три дни, ъъъ, години де

Докато ме мъчи безсънието попадам на различни статии из интернет как разбирате ли цените на недвижимите имоти нямало да падат повече от това, което са паднали сега. Няма я, като почнат строителните предприемачи да изпитват ОСТЪР недостиг на свежи пари – какво ще правят? Ще ручат бетонец? Или ще свалят цените?

Някакъв строител в Банско се жалвал, че свалил цените на половина и пак нямало „отпушване“ на пазара. Е какво да го отпуши тоя пазар? Аз знам де – няколко десетки шашки с динамит или TNT заложени подобаващо в ненужните никому хотели из Банско, Златни Пясъци, Обзор, Албена и къде ли не. Жалват се една камара „бизнесмени“, че бизнесът бил в криза. Не е в криза, просто се бяхте забравили уважаеми бизнесмени – то не може да живееш в държава в която средната заплата е 400-450лв/месец в големите градове и да продаваш жилища на цена от 1200-1500евро (2400-3000лв) квадрата. Щото те балъците измряха, а и математиката сочи, че като взимаш 500кинта/месец, не можеш да обслужваш кредит от 450евро. Ама и много нашенци не са чували за елементарни сметки с парче хартия и молив – дето пишеш плюс и минус и получаваш крайният резултат, който ако е НУЛА трябва да се радваш, а ако получиш повече от нула – да черпиш.

Строителният БУМ си беше точно Строителен Балон – една камара неориентирани „инвеститори“ от Англия, Ирландия, Шотландия и разни други по-европейски държави не правят „сериозни инвестиции“, а просто размътиха пазара и мозъците на българите. На повечето от тях това им и трябваше – всеки трети се захвана да строи. Кои клозет на двора, кой магазин, кой къща, а някои и хотели вдигнаха, други кооперации, а най-великите – вилни селища 🙂 Всяко нещо обаче в природата си има и логичен край – перпетуум мобиле никой не е успял да измисли все още… Лошото е, че историята е науката, която всички пренебрегваме, защото е свързана с миналото, а човек има способността да забравя – забравихме как през „далечните“ 1991-1998г. се „построиха“ една камара кооперации, които останаха или недовършени или полузавършени, а аз знам две, които скоро може и да се срутят от… наглостта на „строителите“ им. Не ми се ще картинката от преди десет години да се повтори, но натам вървят нещата.

В момента във Варна се строят MALL-ове. Ако кризата се беше спънала за малко – щяхме да сме градът известен с най-много MALL-ове на квадратен метър – текущо завършени и функциониращи са два такива – големият първи провал – PFOHE MALL и предстоящият провал VARNA MALL. Предполагам двата следващи търговски центрове GRAND MALL of VARNA и GALERIA MALL ще са със същият статут. Вероятно и по-зле. Аз самият явно съм с бедна фантазия – за да функционират магазините в тези съоръжения – цяла Варна трябва да се изсипва ежедневно във всеки един от тях, но не само да се разхожда, а и да пазари. Аз лично за едната година съществуване на двата мола съм изхарчил … 100лв. в двата – заедно :)… Не знам инвеститорите на другите два бетонни мастодонта на какво разчитат, но знам със сигурност, че цените на квадратен метър наем ще паднат, много …

Нещата, които харесвам! Things I like.

Хм, Георги ми предаде щафета, която не съм очаквал, но нямам нищо против нея…

Доста време обмислям всъщност кои са нещата, които харесвам, но така и не стигам до някакъв разделителен момент. Нещата, които аз харесвам са:

1. Животът – това е нещото, което харесвам най-много. С всичките му проявления!

2. Харесвам синът си – най-прекрасното нещо, което ми се е случвало след самият живот!

3. Харесвам майка му – жената, която ме дари с любов, разбиране, търпение, поносимост и … син!

4. Всичко останало, което харесвам се проявява по точка 1.

П.П. Днес, 20.06.2009 празнуваме 3 години от създаването на нашето семейство. Пожелвам НИ само здраве!

Имиграцията и колко лесно е да си имигрант

Днес след моя дискусия по скайп ми хрумна да споделя част от разсъжденията си по темата с широката или не чак толкова публика.

Говорихме си с мой приятел на тема Имиграция в Канада, Имиграция в Нова Зеландия, Имиграция в Австрали и изобщо Имиграция Някъде, та дори и в ЮАР. Според мен да се имигрира от родината е вид пораженческо държание, вид безсилие към поправимостта на положението. Всичко тръгна от цените на GPRS услугите в Сингапур и Япония, които се оказаха не толкова евтини, но неограничени по трафик…, но да не се отклоняваме много…

Според мен имигранти са безгръбначните хора, робите, които винаги и цял живот ще са нечии работници, хора, които не знаят какво да направят сами и очакват да им се каже от „шефа“. Това са хора, които „играят“ на борсата със сменшни стотинки, не смеят да рискуват оставяйки дълги позиции, хора, които са чули за фондов пазар, но не им е ясен и се тестват, само защото колегата или съседът им е изкарал цели 100лв. предния месец при това от интернет… Това са хора, които пият най-евтината бира, варят си некачествен спирт със звучното име Ракия и разбира се садят домати и краставици, които реално им стигат точно за една седмица. Имигранти са хората, които не са способни да се оправят със собствените си проблеми, хора, които разчитат някой друг да ги „оправи“… Това са хората, които не ходят да гласуват по избори, които си купуват телевизор заради рекламите, но шофират само в неделя и/или в празнични дни…

Не ми харесва България, но тук съм се родил, тук са роднините ми, тук са приятелите ми. Не ми харесват много неща и се опитвам да правя каквото е възможно за да променя това. Опитвам се Винаги да гласувам така както смятам за правилно, плащам си високите данъци и такси, високите надценки за храна в магазините и … разбира се негодувам от управниците. На последък – за това, че няма места за всички деца във детските градини… Негодувам, привидно публично, но все пак в „мое“ лично пространство – моят публичен дневник.

Всички коментари са добре дошли, не всички обаче ще видят „бял“ свят!