Великденско напиване

Мине-немине празник – и на някой по-знаменит (било по Важност или по значимост) все ще се случи някоя голяма простотия. Ей като текущата катастрофа с шест човешки жертви. Е разбирам да постиш за Велик ден, ама чак като спреш с постите и да се отрежеш до толкоз, че да не осъзнаваш колко ти тежи десния крак (тоя на педала за ускорение имам предвид) не го разбирам. Да пийнеш бира-две – добре, да пийнеш толкова, че чуждата кола да я ползваш точно по български – баш като чужда – не го разбирам. Това да се метнеш с прясно отпечатана шофьорска книжка, на мокра глава и на никакви рефлекси, да намачкаш педала за газта до ламарината и да се правиш на Шумахер – някак си ми е много неразбираемо.

Но това сме ние Българите – изтъкани от неадекватно поведение, неадекватни реакции и неадекватни решения. Изтъкани сме от “всичкоможене”, което като цяло го неможем, изтъкани и изпредени от недоволство и башибозушко безочие и смелост, но основно на маса, пред блока или зад компютърният монитор (пред него де), също като мен. Ние Българите имаме права, знаем всичко, можем всичко, по-големи мъжове от нас няма, а жените ни, жените ни са най-красивите, ние като пием – можем Дунава да изпием, ако ядем – можем да изядем сам-самички цял кит – бил той и суров. Но опре ли се до взимане на важни и отговорни решения, до правене на нещо не много сложно – се скатаваме – с някакво оправдание, защото както всички знаем – оправданията са като задниците – всеки си има.

Ето, шест невинни души са погубени, незнаен брой роднини са почернени, а всичкото, което можем ние Българите да направим е да ревем срещу Бойко Борисов. Защото на нас Българите НЯКОЙ все трябва да ни е виновен – сега Бойко Борисов ни е удобният виновен. Той е виновен за това, че слънцето грее, за това, че вали, за това, че преди три седмици имаше такваз мъгла, че носа не си виждах, Бойко Борисов е виновен и за това, че хората пият и се качват на чужди коли да таранират невинни хора. Същият този човек е виновен и за това, че на шестимата, които вече не са сред нас им се е изпречил на пътя неадекватно движещ се автомобил с пиян водач. Оказа се, че е виновен и тоя дето му дал ключовете (младо, още зелено момче, което не е чувало, че кола и жена назаем не се дават). Българи! На нас никой не ни е виновен, а сами сме си виновни за всичко! Сами! Ние!

Следващият път, когато отидете в приятел на гости, седнете и се насмучите с домашна ракия, довършите я с биричка – замислете се, не пестете десетте лева за таксито, че да не се окажете Вие следващият  пиян убиец. Убийството си е убийство – единствено човек без мозък може да живее след като убие хора – Максим Стависки е типичният пример за безмозъчен хуманоид.

Моля ВИ Българи и без това сме твърде малко, нека не се избиваме по пътищата!

Христос Воскресе!

Христос Воскресе, на всички православни и вярващи Християни, посещаващи блога ми.

Приятни почивни дни, на всички невярващи в Христа и религията изповядвана от него, религия на обич, прошка, покаяние и взаимопомощ.

Поклон пред първият комунист в света: Иисус Христос. Дал живота си за една религия, която дълги години беше погазвана и подтискана точно от … себе си.

Краят на един експеримент

Доста врме измина от началото на един експеримент. Дойде денят в който да сложа край и да приключа експерименталната фаза, преминавайки на ниво крайна реализация. Идва реч за възможността ми да поддържам сървър в добро работно състояние и добра мрежова свързаност. Сървърът е стар марков такъв, работил за някого преди мен, купих го втора употреба от София. Машината е със следните технически параметри:
1. Два процесора Intel(R) Xeon(TM) CPU 2.80GHz HT enabled
2. 2GB DDR Рам памет
3. Два Ultra Wide SCSI 15000rpm диска, работещи в хардуерен RAID0 масив с общ обем на дублираната информация от 36GB.
4. Два 1000/100/10Mbps мрежови порта
Системата изкара точно 72 дни онлайн, без да е гаснала, рестартирана и като цяло времето ѝ на свързаност към глобалната мрежа е повече от 99.9%. Свързаността с международният Интернет е 10MBps качване и 10MBps сваляне. Разполага с един физически, реален и статичен IP адрес.
Днес предстои изключване за профилактика и подсигуряване на по-добро и надеждно физическо местоположение. Експериментът беше с цел да се тества възможността за хостване на не критични уеб сайтове и приложения на собствена интернет връзка, на собствен сървър и със собствено резервно захранване. Общият сбор работни дни надхвърля 120 (4 месеца), но поради два рестарта за обновяване на ядрото на операционната система тоталното време е по-малко. След инсталацията и финната настройка на софтуерите за момента мога само да кажа, че всякакви опити за “превземане” на сървъра бяха напразни, вярно, на него няма критично важни приложения, които биха загубили от евентуални DoS или DDoS атаки, но такива не е и имало. Все пак съм длъжен да призная и наличието на хардуерен Firewall 🙂