Загубихме още един от големите актьори

В понеделник на смешната възраст 54 години си отиде от този свят американският актьор Майкъл Кларк Дънкан. Един от големите на големия екран. Винаги ще помня изпълнението му в “Зеления Път” по Стивън Кинг. Винаги ми се е искало в този блог да публикувам интересни и полижителни неща, но след загубата на Патрик Суейзи реших, че място могат да намерят и такива неприятни новини за хора, които съм харесвал. А който не се досеща, Майкъл Кларк Дънкан е онова голямото момче:

Майкъл Кларк Дънкан напусна този свят.
Майкъл Кларк Дънкан напусна този свят.

Големият Майк не е успял да се възстанови от инфаркт цели два месеца – при това в болница. Интересното в този ред описание е, че болницата НЕ Е била българска, което автоматично означава, че болните мрат не само в български болници. Неприятно е да го сравнявам в тази новина, но е факт. Колкото и да си голям, колкото и да си добър, колкото и да си популярен – когато се случи случката – националността няма значение. Жалко, че Майк не е успял да се сбори…

Защо не чистих днес

Защо не чистих днес

на посочените на картата места, а се съсредоточих само към местата към които съм съпричастен – двор, градина, къща, дом. Защо ли? Защото през останалите 364 дни от годината не цапам – не пуша, съответно не изхвърлям фасовете си както и където ми падне. Когато си купя нещо в опаковка – опаковката я изхвърлям в кошче, а ако край мен няма такива – си нося опаковката, докато видя казан или кош за боклук. Билетчето от градския транспорт го изхвърлям винаги на правилното място, а когато отида в гората на пикник – след мен не оставям кочина. Идва лятото и аз като всички хора искам да отида на море – на плаж, който е чист и който аз пазя – не си оставям боклуците на пясъка, а си ги взимам с мен – да ги хвърля там където трябва.
Преди седмица бях на пикник – мястото, което бяхме избрали за събитието е горичка в околностите на Варна до оживен междуселищен път – на пътя от много време няма отпадъци, но какво беше възмущението ми (не изненадата ми) като видях, че скрити в горичката имаше много битови отпадъци, а сметището на град Варна е само на 3км. Но защо да ходим до сметището да изхвърлим старият си хладилник, старото си табло и силно износени гуми, като можем да ги скрием в някоя гора? Имаше изхвърлени обувки, непотребни мебели (явно) няколко автомобилни седалки (остатъците, които не съдържат метал). Всичкият този отпадък може да се изхвърли на определените за целта места – не струва нищо, но някой мързелив немарлив олигофрен е решил да ги скрие – щом не се виждат – значи ги няма.
Преди дни отивах към офисът на един от мобилните оператори – пред мен вървеше мъж на средна възраст, който запали цигара и хвърли кутията на земята, настигнах го и го попитах “Защо бе, кой ще чисти”, а оня ме изгледа и ме напсува. Възпитанието и малка част от самосъзнанието ми ме спряха да му разбия носа. Докато всички са като този екземпляр – ще има подобни кампании, но по-правилният подход е постоянно да се напомня “Пазете чистота”. Най-важното е да сме постоянно чисти, а не само в 1 ден от годината. Наскоро моя позната се възмущаваше от родители, които оставят кочина след себе си и децата си в Морската градина на Варна – обичайна гледка в събота и неделя, когато всички са се стекли да се разходят на зелено – след тях обикновено остава кочина от пластмасови шишета за вода или сок, опаковки от вафли, кифли и прочие джънк фууд. Семките и биоразградимите остатъци не ги броим – въпреки, че са грозни те все пак се усвояват от природата и изчезват до следващия сезон. Никак не е сложно според мен, като си изведеш детето да диша свеж въздух – да му осигуриш и свежо пребиваване в парка – като почистиш след себе си или най-малкото, като не оставяш всичката мръсотия по красивата все още и зелена градина.

Уважаеми съграждани (и съселяни, за чувстващите се изолирани), моля Ви, ПАЗЕТЕ ЧИСТОТА, не изхвърляйте боклуците си както и където Ви падне, не ставайте боклуци и ВИЕ!

Стари вицове на килограм

Пускам един старичък виц, но ми хареса и не се сдържах:
Тридесетте години на двадесети век.
Сурова съветска действителност.
В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол.
Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец.
От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса.
Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей.
Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа.
Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли “Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!”

Става дори и за тийзър 🙂
П.П. Вицът не е исторически коректен – през тридесетте години на 20 век Набоков е живеел в Берлин, като през 1937ма година се мести в Париж, а през 1940 заминава за САЩ бягайки от нашествието на нацистите. Въпреки придобитото американско гражданство през 1961ва се мести в Швейцария, където и почива през 1977ма.
Междувременно Хемингуей е пък в САЩ и Испания… Единственият, който може да е бил исторически на вярното място се оказва май само Мороа…, горкото пиянде…