Английска къща

Преди няколко седмици помагах на баща ми на един обект – трябваше да се монтират метални врати и решетки на една селска къща на 36км. от Варна. Собственост на англичани, които не живеят в нея. Една от малкото къщи притежавани от чужденци, която не е придобита за баснословни суми пари и която за също толкова скромно количество пари е придобила изгледа на „Дом“. Предвид, че родителите ми живеят в едно от варненските села с най-много английски семейства – за пръв път виждам нещо, което да не струва бюджета за година на селото в което се намира 😉
Самата къща е закупена стара в оригинал – преди се е рушала на произвола на съдбата и времето, англичаните са наляли малко пари в нея и са и придали чуден облик – пак си изглежда стара, но след ремонта и декорациите – дори изглежда обитаема. Лошото обаче е, че в България човек не може да си остави жилището без надзор и е налага загрозяване с решетки на иначе прекрасно изглеждащата старинна къща. Докато ние българите се натискаме да си построим къщите по последна дума на строителната техника, да вкараме пластмаса и алуминий във всяка дупка – врата, прозорец, отдушник. В тази къща имаше дори разни „закачки“ по стените, каращи обитателя и да се чувства на място, градинката е засята с райграс, а на места – с трошен бял камък (чакъл). Но стига съм писал, ето и няколко снимки, правени с мобилен телефон, на които се вижда какво имам предвид:

За Steliyan

Казвам се Стелиян, роден съм през далечната 1973 г. в гр. Варна в доста горещо според мен лято :) 35 години обаче трудно се описват с няколко думи ... Ще опитам да го правя по малко в последствие...
Публикувано в Интересно с етикети . Постоянна връзка.

2 Responses to Английска къща

  1. Digital Rebel каза:

    какво повече му трябва на един човек? явно ние сме нечовеци, защото много повече ни е необходимо от това, което този възрастен енглиш-мен има!

  2. Steliyan каза:

    Хъ? Ти си ебати баба Ванга-та. Никъде не съм споменавал, че инглишмена е възрастен …, ама нийде.
    Всъщност къщата е на около 30-35 годишен мъж, който е искал да има „втори дом“. А на мен лично ми хареса, защото въпреки, че никой не живееше в нея – беше уютно. А и всичко е направено с желание и хъс. Табелки, ракли за дрехи, страхотни спални от масивно дърво (имам снимки, но са прекалено зле). Искам един ден да имам и аз такава „Фън Шуй“ къщица – без домати, краставици и без каквито и да е животни в двора… 🙂

Коментари са забранени.