Английска къща

Преди няколко седмици помагах на баща ми на един обект – трябваше да се монтират метални врати и решетки на една селска къща на 36км. от Варна. Собственост на англичани, които не живеят в нея. Една от малкото къщи притежавани от чужденци, която не е придобита за баснословни суми пари и която за също толкова скромно количество пари е придобила изгледа на “Дом”. Предвид, че родителите ми живеят в едно от варненските села с най-много английски семейства – за пръв път виждам нещо, което да не струва бюджета за година на селото в което се намира 😉
Самата къща е закупена стара в оригинал – преди се е рушала на произвола на съдбата и времето, англичаните са наляли малко пари в нея и са и придали чуден облик – пак си изглежда стара, но след ремонта и декорациите – дори изглежда обитаема. Лошото обаче е, че в България човек не може да си остави жилището без надзор и е налага загрозяване с решетки на иначе прекрасно изглеждащата старинна къща. Докато ние българите се натискаме да си построим къщите по последна дума на строителната техника, да вкараме пластмаса и алуминий във всяка дупка – врата, прозорец, отдушник. В тази къща имаше дори разни “закачки” по стените, каращи обитателя и да се чувства на място, градинката е засята с райграс, а на места – с трошен бял камък (чакъл). Но стига съм писал, ето и няколко снимки, правени с мобилен телефон, на които се вижда какво имам предвид:

Фирми, срамуващи се от името си

Днес за първи път от много години насам ми се случи да получа позвъняване по телефона свързано с мой клиент, който е наел фирма да му “оправи” мрежата у дома – оказа се, че “колежката” я е срам от името на компанията и – явно не се ползват с положителен рейтинг нещо? Знам ли? Не ми се беше случвало до сега търговска фирма да откаже да се назове по телефона. Бандити ли работят там, мафиоти ли? Мамят нещо ли? Не можах да разбера защо си скриха името. След точно 3 секунди благодарение на Google открих кой се крие зад тайнственият телефон 052607366 – ЕКСПЕРТНИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ-Д.ПОПОВ ЕТ.
Д.Попов ЕТ трябва да преосмисли малко фирмената си политика, да инструктира малко персонала си как се води телефонен разговор, как изобщо се комуникира по телефона, защото начинът по който се държа девойката просто намирисва на “Господари на Ефира”. Не може да имаш бизнес, да си коректен и едновременно с това да те е срам от името на работодателят ти, от собственото ти име или дори от назоваването от чие име звъниш по телефона. Това по-скоро е присъщо на телефонните измамници, но не и на хора, които искат да градят бизнес име. От 1996 година се занимавам с опитите да правя бизнес с българи – трудно се учат, а още по-трудно комуникират по телефона. Бизнес етиката явно не се учи лесно, а вероятно е и заради твърде “ниските” заплати. Нормалното за един разговор по телефон е да протече по следният начин:

-Добър ден, казвам се Иван Иванов, от фирма КУЧЕТОЛАЕ, търся Иван Иванов от … .
-Да аз съм, слушам
-Обаждам се относно….
-Да, слушам Ви…
… и така нататък…

Но да си криеш името, фирмата и да минеш направо на целта на разговора е крайно недопустимо, Попов, уволни я тая, щото ще ти съсипе бизнеса!