Веселие в Хипермаркет

Никога не ми се беше случвало да наблюдавам на живо и отблизо битка за стоки на промоция. Обикновено такива сценки гледам по американските комедии, където веселбата започва точно в такива магазини и по такива поводи. Булчински рокли на промоция от 3000 на 300 долара, разни други ненужни вещи в ежедневието… Случи се в един от големите хипермаркети във Варна, няма да казвам кой, щото не си плащат за реклама, но по-внимателните ще се досетят за коя фирма иде реч. Промоцията на практика беше смешна – бяха намалили лютите чушки от 0.89лв/кг на 0.39лв/кг. Смешното беше, че лелки, чичковци, тук таме някоя млада мацка бяха се нагъзили над 3 касетки с люти чушки, подбираха си пълни шепи и пълнеха найлонови пликчета…, хвърчаха лакти, тук таме пазарски колички се бутаха в задните им части, а някои по-напористи се опитваха да вдигнат и европалетите, само и само да напълнят заветното пликче с колкото може повече лют деликатес… Добре де, колко килограма трябва да купуваш ежедневно, че да се налага да се буташ за една смешна разлика от 0.50лв? Стана ми смешно, но се и ядосах – нямах фотоапарат да заснема шоуто…

П.П. Сценката ми напомни твърде много за познатите ми сценки с опашки, бутане, ръгане, шамари и бой, които се получаваха по зарзаватчийските магазини по Коледа за банани преди 21 години… Ех, носталгия….

Не сме народ, но ГЛАСУВАЙТЕ! Гласувайте, че мътните ще Ви вземат!

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875 ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ

И ГЛАСУВАЙТЕ! За да имат смисъл и следващите стихове на Славейков:

ТАТКОВИНА

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.