Днес забелязах на няколко ключови улици да кипи ремонтна дейност по настилката… Ей, някой все пак се е усетил, че по лунните Варненски пътеки не може да се шофира… Дано да е кмета и да вземе да ремонтира и кварталните улички, които вече приличат по-скоро на умалено копие на Големият Каньон… Ако се сетя да си заредя батериите на фотоапарата ще щракна няколко дупки… ъъъ, трапа.
Трима души и една съдомиялна, без да става дума за кучето…
Днес бях в един от редовните ми клиенти да помогна с неработещ добре Windows, да покажа как се записват дискове и … въобще ежедневните веселия 😉 Та докато бях там – клиентът и приятелката му се туткаха край една съдомиялна машина, скъпа, от онези с половин компютър, ядрен реактор и евентуално водно охлаждане. Та дилемата беше, че просто не можеха да я пуснат – да я стартират. Всичко си е ок, машината си свети, ток има, програмата си е ОК, но като включиш – работи 3 минути и почва да пищи пронизително. Реших да помогна – ръководство на Български както е по закон – нямаше, справих се някак с английското и разбрах, че настройката, която ги притесняваше е ОК. Добре, ама пак не работи 🙂 По едно време реших да проверя всичко останало – омекотяващи соли, препарат за измиване и най-важно – вода… опс.. 😉 Майсторът дошъл преди седмица, скачил съдомиялната, изтествал я, написал гаранционната карта и си заминал…, но тук е ключовият момент – не пуснал ВОДАТА. А както всички знаем – съдомиялната работи добре, но когато има ВОДА 🙂 Пуснах водата от нарочно пригоденото за целта кранче и ура-ура-ура, имаме си още един работещ уред… Колко малко му трябвало на човек за да е щастлив… А на майсторът дето си оставил ръката – ще му изпратя сметка: Пускане на вода: 50лв.
Размисли и … катастрофи…
Варна, както всички знаем е един бетонов, мръсен черноморски град, където ми се налага да живея от 1973г. насам. Някога Варна беше не толкова бетонова и не толкова мръсна. Преходът към бетон и мръсотия беше поетапен, но постоянен и монотонен. Изсякоха се градинки, бетонираха се тревни площи и се “засадиха” много кооперации, офис сгради, а вече и молове… Пътища обаче никой не се сеща да строи – нито строителите, които ги разбиват с бетоновозите си, нито управниците, които ги разбиват с ограбването на хазната… За сметка на това пък шофьорите не им дреме… половината са все едно излезли от някой филм на ужасите – карат като за последно и за повечето е така – справка: blogmasa.com