Разпродажба

Продавам 2 броя мобилни телефони:

1. Sony Ericsson W610i, walkman серия, на 2 години употреба, запазен, без особени следи от употреба. Телефонът разполага със следните функционалности: 2.0Mpix камера със автоматичен фокус, светодиодна светкавица, Bluetooth, IR порт, слот за памет, FM радио. Не е изтърван, хвърлян, ритан, давен. Батерията издържа една седмица на нормална употреба в мрежата на M-Tel. Продавам го в пълен комплект, който включва:

  1. Мобилен телефон Sony Ericsson W610i
  2. Батерия, Li-Pol, оригинална

    GSM Sony Ericsson w610i
    Sony Ericsson w610i
  3. Карта памет 512MB, оригиналната от комплекта
  4. Зарядно устройство, 220V, оригиналното
  5. Кабел за данни
  6. Оригиналните слушалки, не са ползвани никога
  7. Книжки
  8. Диск със софтуер (оригиналният разбира се)
  9. Картонена кутия, оригиналната опаковка

Всичко това на цена от само 80лв.

2. NOKIA 2700 Classic, на 3 месеца употреба, черен, без никакви следи от употреба, перфектен. Телефонът е оборудван с Bluetooth, 2Mpix камера без светкавица, фиксиран фокус, слот за памет, FM радио. Батерията издържа 4 дни на усилени разговори в мрежата на Globul. Продавам и него в пълен комплект, който включва:

  1. Мобилен телефон NOKIA 2700 Classic
  2. Батерия, Li-Ion, оригинална
  3. Карта памет 1GB, оригиналната от комплекта
  4. Зарядно устройство 220V, оригинално NOKIA
  5. Оригиналните слушалки, тип свободни ръце на NOKIA
  6. Книжки
  7. Картонена оригинална кутия
  8. Гарнация 21 месеца

Всичко това на цена от само 99лв.

За връзка с мен – чрез блога!

Силови мерки

Лежа си снощи към 02:30 и се унасям в сладка дрямка на фона на някое от повторенията на CSI. В един сладък почти заспал момент ме стресва едно яко плющене – човек, който е стрелял с огнестрелно оръжие веднага би разпознал изстрел – и то с пистолет. Последвалите крясъци “Стой” и “Бягай” бяха за кратко и настъпи тишина. Реших, че съм сънувал нещо с мозък омешан от кримката по телевизора, но реших все пак да стана да видя навън какво става – нали така или иначе се бях събудил.
Поглеждайки през прозореца видях необичайна за това време и квартал гледка – двама човека проснати като пеперуди на асфалта, а други двама надвесени над тях. В следващият момент единият се запъти нанейде и след секунди се завърна карайки… патрулка. Оказаха се кварталните дежурни полицаи, които посреднощ пазейки данъкоплатските ни задници бяха спрели и задържали две момчета. На първо четене – бандити с раници, нямащи никаква работа по това време на денонощието по улиците. Заинтригуван останах да позяпам какво ще стане – след 5-6 минутки дойде още една патрулка, светнаха с фаровете върху “пеперудите”, претърсиха им багажа, намирайки лични вещи на плажуващи момчета – хавлия, джапанки и документи. Свериха по радиото личните данни на хлапетата и след това им “заповядаха” да се изправят. Започна назидателната част от акцията, след като се оказа, че наказателна е излишна – полицаите зададоха интересен за мен въпрос: “Защо не спирате, като чухте “Полиция, Стой”?”. Хлапетата се оправдаха “сепнахме се”. Полицаите: “А ако Ви бяхме гръмнали, по-малко сепнати ли щяхте да бъдете?”, хлапетата “…”, полицаите обясниха на младежите, че следващият път като чуят “Полиция Стой” не е разумно да бягат и да си подвикват “Бягай”… след това ги освободиха.
Аз от позицията на моят предпоследен етаж, посреднощ – не успях да документирам случката другояче освен по спомени, но не само мен бяха събудили. Доста съседи излязоха на балконите да видят какво става, а и доста от “нощните пиянки” се протътриха да гледат сеир.
Изводът от тази акция, поне за мен е:
1. Ефект може да няма, но показност – в изобилие. Среднощни предупредителни изстрели и репресии са доста по-добре от среднощните убийства, мародерства и обири.
2. Съседските хлапета, които излизат на хладинка след 23:30 и се хилят и крещят като изтървани до 03:00 – доста време ще се замислят дали да го правят – поза “пеперуда на асфалта” хич не е удобна, очевидно.
3. Хлапетата, които се правиха на пеперуди, целуващи асфалта – поне една седмица ще имат як запек, а и доста ще се замислят дали да се прибират пак по тъмно от плажа с раници на гръб.
4. Съседите имаха яко хляб за размисъл…, а и за клюки..
5. От как напуснах казармата не бях гледал полицейски екшън на живо, но по-важното е, че момчетата полицайчета бяха сериозни и се държаха на ниво – дано всички техни колеги са такива!