Пролетно почистване, 2016

Не бях обърнал внимание колко проекти са потънали в последните 2 години, колко познати и/или приятели или писачи на блогове, които съм следял са спрели да пишат. Не бях обърнал внимание, че връзките стоящи в блогрола ми водят до празни страници, страници пренасочващи към други страници или просто към „не мога да го намеря това сега“… Разчистих всички връзки, които водеха към такива страници. Поразчистих и няколко, които не ми връщат връзката обратно – сайта си стои, но пратньорите са махнати например. Не, че нещо, но безплатния обяд е на разменни начала – аз ще ти дам кюфтето си, а ти ябълката, нали?

Posted in Ежедневие | Tagged , , , , | 1 Comment

Жив съм, все още

Гледам си блога и виждам, че не съм писал доста време в него, доста-доста – цели 3 години. Наистина до момента не е имало за какво да пиша, както и в момента разбира се. Преди 2 години пропуснах да се похваля с важно за живота ми събитие, но и сега ще го направя (да де, ще пропусна). Ежедневието е еднакво в последните 3 години, интересни или запомнящи се или важни моменти не е имало, а все пак тук пиша интересните и важни поне за мен неща. Промени ли се нещо, появи ли се нещо интересно – ще бъде докладвано. За сега – тук съм, жив съм, но само това. Опитвам всячески да го променя…

Posted in Интересно, Ежедневие | Коментарите са изключени за Жив съм, все още

Хитрите свраки в СЕО бизнеса

Напоследък забелязам интересна тенденция – начинаещи или не съвсем оптимизатори се опитват да „откраднат“ връзка към сайта си чрез коментари в този блог. Принципно приветствам всички коментатори, но такива, които целенсочено коментират несвързани с дейността им статии просто не минават. Ако желаете връзка с рекламна цел (СЕО, оптимизация за търсачки, реклама или популяризиране на сайт) то просто ми пишете и срещу не/скромно възнаграждение или реципрочна връзка ще Ви помогна. Дори и статия бих поместил, но само ако е свързана с конкретната цел – детските ясли в София например или Камини или каквото и да е. Все пак поддръжката на този блог не е съвсем безплатна и някой лев (колкото и скромен да е той) би подпомогнал по-дългото му съществуване, а и по-качествено съдържание.

Та ако решите, че искате връзка към ваш проект – тя може да е в статия или в блогрола (който е DoFollow, докато в коментарите по подразбиране е NoFollow) то просто си направете труда да ми напишете едно писъмце. Разбран човек съм (що годе).

Успех с оптимнзирацията на сайтове и умната!

Posted in Интернет | Tagged , , , | Коментарите са изключени за Хитрите свраки в СЕО бизнеса

Как да премахнем 100MB системен дял в Windows 7

От над 2 години насам новата версия на операционната система на Microsoft – Windows 7 навлиза масово в компютърните системи в България. И аз не бях пощаден от досег с творението на чичко Бил – на един нетбук имам фабрично инсталиран Windows 7 Starter OEM, който освен, че е голямо дърво – все пак върши работа, а и … нали е в цената на компютъра. Неприятното е, че има редица ограничения, но … за без пари – толкова.
Едно от нещата, които ме подразни обаче е, че Windows 7 си прави един системен дял на твърдия диск с обем от 100 мегабайта. Да, на фона например на 160 гигабайта обем от 100 мегабайта (0.1%) си е нищожен, но проблема е там, че заема основен дял в таблицата на дяловете, а ако някой не знае – основните дялове могат да са максимум 4. След известно ровене в интернет намерих решение, което е приложимо при първоначална инсталация на Windows 7 на чисто нов диск, например. Всъщност решението има два варианта, като единият е свързан със създаването на дял за Windows 7, но трябва или друг компютър или някаква операционна система, която може да стартира от външен носител като CD/DVD/USB Flash например Linux или Hiren’s Boot CD. Ако не разполагаме с такова, а единствено с инсталационният диск на операционната система правим следното:

    1. Стартираме компютъра и чакаме да се покаже първият екран на Windows 7

2. Натискаме Shift+F10, като с тази комбинация стартираме терминален прозорец
3. Стартираме програмката diskpart която е част от инсталационният диск
4. Пишем list disk за да видим дисковете, ако е един избираме диск 0
5. Пишем select disk 0
6. Пишем clean за да го зачистим от всички дялове или ако вече имаме данни на него пишем select partition 1 и след това пишем delete partition. Така след тези команди или диска ни е „чист“ или само първите 100МБ са освобдени. След това варианти много:
– ако диска е зачистен нацяло – create partition primary size=“жеалният размер“ и след това create partition primary за да заделим останалата част от диска. След това процедираме към новата инсталация.
– ако сме зачистили само тия 100MB вече е друга бира – трябва да изчистим и втория дял на който е същинският Windows 7 – select partition 2 и delete partition, като ако не знаем номера на дяла – list partition и виждаме кой е „първи“. След това пак create partition primary, като това създава дял върху цялото празно пространство. И пак процедираме към чистата инсталация на Windows.

След всяка удебелена команда се натиска Enter, нали? 🙂

Ако нещо е неясно – съм склонен да го допълня или обясня подробно. Препоръчвам процедурата да се изпълнява внимателно и с разбиране за случващото се след всяка команда.

Posted in Windows, Windows 7 | Tagged , , , | Коментарите са изключени за Как да премахнем 100MB системен дял в Windows 7

Иде време да изберем

И това време идва съвсем скоро, кажи речи след точно 15 дни.
Оглеждайки се сред старите муцуни не успявам да си харесам никой – нито платформа, нито хора (едните са си изявени гейове), нито умни – едните са си представители на мафията, а рязаните карабини изобщо не искам да ги коментирам (нямам нищо против мюсулманите, имам против овчарите им). Бойко Борисов се опита да направи нещо, но така и не успя да сформира екип, то и старите хора са казали, че нов бардак със стари курви не става. И как пък един кадърен освен Дянков не успя да намери? Един! Един добър финансов министър не трябва да се харесва на народа, така беше и с Дянков. Особено с пицата – типично американско поведение – да обясним и на последния тъпак що е то бюджет и защо не може да се бърка в него когато ти кефне.
След като се огледах, пообмислих, реших, че ме печели Светльо Витков и за това давам едно рамо тук.

Posted in Ежедневие | Tagged , , , | Коментарите са изключени за Иде време да изберем

Виц на деня, 15.04.2014

– Иванчо, кажи „пеперуда“.
Иванчо:
– Феферуда.
Учителката:
– Иванчо, кажи „пе-пе-ру-да“.
Иванчо:
– Фе-фе-руда:
Няколко пъти така и учителката се изнервила. Решила, че се подиграва с нея и го завела при директора.
Директора:
– Иванчо, кажи „пе-пе-ру-да“.
Иванчо:
– ФЕ-ФЕ-РУ-ДА!
Директорът се изнервил след няколко опита и му казал, че ако не каже пеперуда, ще извика родителите му и ще го накаже.
Иванчо гледал, гледал, изнервил се и му рекъл:
– Абе ей, федерас, не виждаш ли че фредните два зъба ми ги няма.

Posted in Микро | Tagged , , | Коментарите са изключени за Виц на деня, 15.04.2014

ВАСИЛ ЛЕВСКИ Една наизустена история

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Една наизустена история

„Преклонена главица сабя не я сече.” Народът следва тази „мъдрост”, а отличилите се от народа  – не. Помним лицата, имената и действията на българите, вдигнали глава. А народът, онзи с общото име народ, преклонено плаща данък живот на султана и пасе двете си останали овчици. Преклонените сабята не ги сече, вярно, тя вече е взела останалото. Преклонените имат и спокойствието, но платено с цената на друго  – лишени са от желанието, поривът, стремежът, надеждата и щастието. И тогава на преклонения българин не му е останало друго, нищичко, освен да ходи приведен – от натиска на непосилния труд, от хомота на робството и от безсмислието на битието.
Тези хора ги помним под името народ. Останалите, вдигнали глава, то тях помним със собствените им имена. Това са хората, дръзнали да прекрачат народопсихологията, обвита в страх и предразсъдъци. Знаем не малко знаменити имена, но не и много. Те не са избрали лесния път, пътят на народа. Решили са да вървят срещу поробителя и срещу приведения роб – двойно непосилна задача. Но по този, трудния път, тръгват само смелите, дръзките и можещите.
Такъв е Левски – надмогнал времето и простраството, обладано от страх и несгоди. Провокиран от това същото време и надскочил възможностите му. Левски е по-талантлив, по-трезвомислещ, дързък, решителен, целеустремен. Левски е единствен. Той е загрижен и влюбен в България. Това можем да прозрем в делата му – напълно отдаден. Не пише стихове за прекрасната и ненагледна родина, а се стреми да я превърне в такава! Отдава живота си не в писмени свидетелства, а в дела, а силите си хвърля не в измисляне на благозвучни словоизлияния, а в изработване на съвършените планове за освобождение. Левски е националният обединител, който България не е познавала до тогава. Притежава остър ум, ясни цели, почти осъществени. Недостижимо. Необяснимо.. Левски е един.
Във време на една социалната действителност като робството, моделът на преклонението е неизбежен. Той действа като съхранителен за българското самосъзнание и общество. В този смисъл преклонението се разбира като естествен положителен етап от робското битие. През първите столетия на робството се изграждат родовите отношения, съхранители на българското  – родът, общината, селото – защитените пространства, които българинът обитава. Останалото е непознато – чуждо, далечно и плашещо. Назрява неизбежното. Възраждането. Робът трябва да се отърси от робското и да погледне себе си като част от един по-голям свят. В този момент Левски е прозрял тази най-съществена истина – свободата е неизбежна без нация. Едва излизайки от ограниченията на рода, българинът ще е готов да поеме по пътя на единението и освобождението. По време на обиколките си из България, Левски прави точно това – обединява народа.
Левски притежава изключително чиста душа. Всички свои усилия насочва към народа, за да оправдае мечтите му, води го към осъществяване на целите му. „Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя – губя само мене си”. Отдава себе си изцяло, подарява душата и мислите си на един неготов и неозрял за такъв силен водач народ. А днес? Днес никой не прощава – водачите на народа ни трудно се разделят с част от паричните си бонуси, а да дадат дори част от нещо свое за родината – това е невъзможно. Левки успява да предвиди почти всяка ситуация, да се измъква от различни капани. Непрестанно бяга, крие се, дегизира се. Извършва святи дела, народни, прави го за другите, а се крие. Днес нашите водачи се дегизират само зад фалш и усмивки, а когато ощетяват народа в името на личното благо, дори нямат благоразумието да се прикрият. Левски понася негативите на целия народ, с цел да ги премахне. Управниците днес създават негативите в народа с цел да облагородят себе си. Левски е бил прагматичен е трезвомислещ, предлагал е решения, каквито националната ни борба не е познавала до този момент. Борил се е по възможно най-добрия начин за възможно най-добре премерените цели. Но това не сме го разбирали тогава, трудно можем да го разберем и днес. Тогава сме били прекалено заети тайно да копнеем за свобода, докато се прекланяме почетно на султана, днес сме прекалено заети да мислим за себе си, да се доказваме или просто да нехаем.  Не сме били готови за него тогава, не сме готови и сега.Това е моментът, в който го предаваме. Той е водил народът ни към сигурни успехи, включващи и жертви, а ние сме неозрели за такава жертва. Сякаш е стоял малко над нас, мислил е малко по-мъдро, но българинът не обича някои да е по-добър от него, било то и за добро.

Истините…  малко повече за малка част от тях:    (Осъзнати от него, отхвърлени от останалите, неразбрани!)
„Дела трябват, а не думи.”
„ Предателите трябва да се убиват.”
„Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.”
„Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.”
„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.”
„Всекиму ще се държи сметка за делата.”
„Отговорност към обществените средства.”
„Строга и редовна отчетност.”
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си.”
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
„Най-много са виновни чорбаджиите.”
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.”
„Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.”
„Който ни освободи, той ще ни пороби.”
Днес Левски е Апостол. Апостол на кого? На народа, който никога не го послуша? Идеите на Левски са незапомнени, делата му – наизустени. Левски днес е непознат. Ликът му виси в кабинетите на видни българи, в парковете минаваме покрай бюстовете му, в учебниците четем името му. От време на време, рядко, гледаме документален филм за живота му, постен, претрупан с факти, лишен от емоция. Сякаш всичко това го правим наизуст. От срам! Срам ни е, че не го послушахме, не го опазихме! Предадохме него, предадохме и съветите на най-искрения ни водач, за да последваме чуждите. Не се доверихме на НЕГО, който мислеше за НАС. Послушахме ЧУЖДИЯ човек, който мисли за СЕБЕ СИ. След като го убихме и обругахме паметта му се опитваме да го съхраним. Обичаме го и го почитаме. Но днес в кабинетите ликът му никой не го гледа – та той е до болка познат, паметниците ги подминаваме, чоплейки семки – виждали сме ги безброй пъти, уроците за него не ги четем – та ние ги знаем! Това ни е достатъчно, защото сме повърхностни. Слушаме с любопитство, попиваме знания, но не се замисляме. Левски е непознат. Това е една грозно наизустена история, защото наизуст означава да говориш с чужди думи, дори с клишета, без да влагаш нищо отвъд. Знаем всичко, а всъщност нищо. Трябва да се постараем повече от мнимата благодарност и признателност, която му отдаваме. Предали сме го тогава, предаваме го и сега, колкото и да се опитваме да реабилитираме достойнствата си.

Posted in Гост автор | 1 Comment

Закони за Всеобщата Гадост

Закони за Всеобщата Гадост

  1. Закон на механика: В момента, в който си омажеш и двете ръце с машинно масло, носът те засърбява зверски и освен това ти се допикава.
  2. Закон на гравитацията: Всеки инструмент, ядка, болтче, гайка, падайки на земята, се спира на възможно най-труднодостъпното място в стаята.
  3. Закон на вероятността: Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на тъпотията, която правиш.
  4. Закон на случайния номер: Ако набереш грешен номер, никога няма да дава заето и някой винаги ще вдигне.
  5. Закон на алибито: Ако кажеш на шефа си, че си закъснял, защото си спукал гума, на следващата сутрин ще спукаш гума.
  6. Закон на смяната: Ако смениш лентата, по която се движиш, онази, в която си бил преди това, ще започне да се движи по-бързо от тази, в която си в момента.
  7.  Закон на банята: Когато едно тяло е изцяло потопено във вода, телефонът звънва.
  8. Закон на близките срещи: Вероятността да срещнеш някой познат се увеличава драматично, когато си с някого, с когото не искаш да бъдеш виждан.
  9. Закон на доказателството: Когато се опитваш да покажеш на някого, че определено нещо не работи, то проработва (това важи с пълна сила в случаите, в които служебният компютър се скапва, идва любимият ни IT специалист и точно в този момент всичко заработва като добре смазана машина).
  10. Закон на биомеханиката: Колкото повече те сърби, толкова по-трудно достигаш мястото.
  11. Закон на театъра и стадиона: Хората, чиито места са в най-отдалечената от пътеките част на реда, винаги пристигат в последния момент, налага им се да излизат по няколко пъти по време на представлението/филма/мача, за да си взимат храна, бира или да ходят до тоалетната и си тръгват преди събитието да е приключило. Хората, чиито места са в самия край на реда, винаги идват първи, никога не стават да си купуват неща, имат крака като на Питър Крауч или огромни шкембета и стоят до самия край на събитието, че даже и след това. Тези хора са вечно в лошо настроение.
  12. Закон на кафето: В момента, в който си направиш кафе, шефът ти ще те помоли да свършиш нещо, за което ще ти е нужно време точно колкото кафето да изстине.
  13. Закон на съблекалнята: Ако само двама души използват съблекалнята, шкафчетата им задължително са съседни.
  14. Закон на логичния аргумент: Всичко е възможно, ако нямаш представа за какво говориш.
  15. Закон на търговията: В момента, в който откриеш продукт или стока, която наистина харесваш, спират да я произвеждат.
  16. Закон на доктора: Ако не се чувстваш добре и си уговориш преглед при личния лекар, докато стигнеш до него, вече се чувстваш по-добре. Ако не се обадиш на лекаря си, си оставаш болен.
Posted in Интересно | Tagged , , , , , , | 2 Comments

Весели празници!

Привет на всички посетители на моя блог.

Доста време не бях писал, но всичко се дължи на факта, че чаках края на света. Оказа се, че света поне в тази си форма, която ние познаваме и харесваме – не свърши. Това от една страна ме радва, защото всички катаклизми, предречени от разни пророци, ясновидци, гадатели и астролози все не се сбъдват. Лично аз чаках през 1996та да падне Аспарухов Мост, а през 2000г. да дойде второто пришествие (не на марсианците), големият световен потоп, Армагедон и прочие ужасии, но дори страховития компютърен проблем (y2k) се размина. Също.

Ето, посрещнахме още един Дядо Коледа, тръпнем в очакване на последващият дядо Мраз, а някои късметлии сред нас вероятно ще се радват покрай някоя Снежанка.

Доста събития пропуснах да отразя в дневника, но по-важните или отлежават за корекции или ще бъдат отразени своевременно.

Пожелавам Ви приятно и весело посрещане на „фаталната“ 2013 година, която да изкараме без нищо фатално освен цифрата. За щастие няма 13 месеца, защото следващият фатален ден сигурно щеше да е на 13.13.2013 🙂

Posted in Ежедневие | Tagged , , | Коментарите са изключени за Весели празници!

Post svinum, virus mortem

Заглавието е безсмислено, но и целта на поста ми явно няма смисъл, щом младите и здравомислещи хора не са предупредили вече роднините си, че никой няма да им звъни по телефона за катастрофирали или болни роднини. Редовно чета новини за баби и дядовци на преклонна възраст, които се лъжат да дадат пари да оттърват я „детето“ я внучето от полиция, затвор или от коварният свински грип. Толкова ли тия за които се полага тази грижа не поддържат връзка с грижовните си родители, че да им разяснят, какво е това свински грип, колко струва лечението му, има ли той почва у нас и дали е толкова страшен, колкото тръбиха по новините преди 2 години. Толкова ли е сложно да се проведе един разговор и да се обясни на баба/дядо или мама и тате, че НИКОЙ няма да тръгне да им звъни да им иска пари за хубаво?

Оказва се обаче, че и „пенсионерите“ само мрънкат – последно някаква баба дала 7000 (седем хиляди) лева за ваксина срещу свински грип? Абе, бабо за къде ги къташ тия пари? За да ревеш, че си бедна? Неее, за да ревеш, че тарикатите са ти ги взели… за това. Не ме е яд на друго, но мнозинството баби и дядовци имат спестявания, които поне аз не знам за какво кътат – на оня свят магазини чувам нямало, освен ако не планират и там да подкупват – я Свети Петър я Сатаната – за по-добро място…

Posted in Интересно, Здраве и разум, Драми, Ежедневие | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени за Post svinum, virus mortem