Да не повярваш

Днес планирах да постна по вчерашната тема с дупките, като дори заглавието бях измислил – “Клонираните атакуват”, клонираните дупки имам предвид, защото тази пред входа ни беше се клонирала и бяха станали три дупки на 1 квадратен метър. Какво беше учудването ми, когато излизайки за работа видях екип на ВиК, който беше разкопал дупките и подготвяше за повторно, надявам се по-качествено запушване на получилият се от снощния лек дъж трап. Интересното е, че дори бяха преполовили и ремонта на тротоара – дано него да го направят от първият път 😉 … Хубава работа, дано с гордост да кажа “И Българска!” … Дано!

ВИК-строителни неволи

Пред нас на ул. Люляк ВИК разкопаха пътя, тротоара и градинката пред блока за да свържат новострояща се кооперация, предполагам, че “новосеряща” е по-точно и по-описателно. Една седмица нямахме път, тротоар и градинка. Преди 3 дни запълниха дупката, трамбоваха я и я асфалтираха, тротоара и градинката обаче си останаха разбити, кални и .. неоправени. Днес сутринта излизам и … огромна дупка в новоположеният асфалт – просто там където олигофрените са трамбовали, застилали и асфалтирали – земята е поддала и се е отворил кратер. Реших да снимам – дойде някакъв пенсионер и започна да ми се дърви, че това било работата на ВиК, а те разбираш ли, строителите нямали нищо общо, просто… те са света вода ненапита. Били си платили на ВиК, а те не са се справили. Добре бе джанъм, аз плащам данъци в тоя град, данъка на колата ми е 197лв/година. Допълнително имаме един куп местни данъци и такси, а някакви алчни строители нямали нищо общо – едва ли не, общината им е длъжна да им изгради инфраструктурата за моя сметка (от моите данъци)… Ей, това, че Варна е най-хубавият град за живеене е голяма измама – селяни, стойте си на село. Ето и малко снимки:

Тоалетни неволи

Не, не става дума за тоалет, а за тоалетна, WC. Трябваше да се сменя казанчето в тоалетната, но нямах време да го свърша сам. Старото казанче, не течеше, но беше много начупено, лепено със силиконово лепило, но все пак държеше. Нашите бързаха много и извикали някакви познати “майстори”, които да свършат нещата, докато съм на работа… По едно време решавам да звънна и да попитам какво става и ми се казва следното “Майсторите преиключиха, но казаха поне тази вечер да не пускаме водата, че да може да изсъхне силикона”… Ей, като го чух това и полудях – силикон и вода са несъвместими понятия… Прибрах се и какво да видя – новото керамично казанче закачено с тел на мястото на старото (медна тел, проводник), а “изсъхващият” силикон беше употребен в особено големи количества на мястото от което излиза тръбата към кенефа. Казах си “Спокойно Стелияне, утре сутрин всичко ще е ок и ще си имаме кенеф”… Да, ама не – сутринта нашите като пуснали водата и шурнало от 100 места. Хм, ядосах се, свалих ръкоделието от стената и понеже не може да се закрепи директно на нея – седнах и нарисувах една схема, занесох я на един майстор дето си го знам, че е роден с две десни ръце и работещ мозък, показах му схемата, изговорихме какво точно искам и на другият ден имах чудна стойка за казанчето. За два часа монтирах всичко, изхвърлих силикона и пуснах водата – всичко заспа.

Междувременно майсторът мина да си види ръкоблудството и понеже му се озъбих малко, каза, че ако успея да го направя по-добре, щял да ми плати надникът на мен. Вметнах му само, че за дейност неспецифична за основната ми взимам надник 3 пъти специфичният. Все още си чакам плащането…