Размисли и … катастрофи…

Варна, както всички знаем е един бетонов, мръсен черноморски град, където ми се налага да живея от 1973г. насам. Някога Варна беше не толкова бетонова и не толкова мръсна. Преходът към бетон и мръсотия беше поетапен, но постоянен и монотонен. Изсякоха се градинки, бетонираха се тревни площи и се “засадиха” много кооперации, офис сгради, а вече и молове… Пътища обаче никой не се сеща да строи – нито строителите, които ги разбиват с бетоновозите си, нито управниците, които ги разбиват с ограбването на хазната… За сметка на това пък шофьорите не им дреме… половината са все едно излезли от някой филм на ужасите – карат като за последно и за повечето е така – справка: blogmasa.com