ВИК-строителни неволи

Пред нас на ул. Люляк ВИК разкопаха пътя, тротоара и градинката пред блока за да свържат новострояща се кооперация, предполагам, че “новосеряща” е по-точно и по-описателно. Една седмица нямахме път, тротоар и градинка. Преди 3 дни запълниха дупката, трамбоваха я и я асфалтираха, тротоара и градинката обаче си останаха разбити, кални и .. неоправени. Днес сутринта излизам и … огромна дупка в новоположеният асфалт – просто там където олигофрените са трамбовали, застилали и асфалтирали – земята е поддала и се е отворил кратер. Реших да снимам – дойде някакъв пенсионер и започна да ми се дърви, че това било работата на ВиК, а те разбираш ли, строителите нямали нищо общо, просто… те са света вода ненапита. Били си платили на ВиК, а те не са се справили. Добре бе джанъм, аз плащам данъци в тоя град, данъка на колата ми е 197лв/година. Допълнително имаме един куп местни данъци и такси, а някакви алчни строители нямали нищо общо – едва ли не, общината им е длъжна да им изгради инфраструктурата за моя сметка (от моите данъци)… Ей, това, че Варна е най-хубавият град за живеене е голяма измама – селяни, стойте си на село. Ето и малко снимки:

Дъжд, дъжд и пак дъжд

Днес почти целия ден валеше. Сутринта беше гадно начумерено време, започна с малки предупредителни пръски и прерастна в дразнещ постоянен дъжд. Изми улиците, намокри каквото беше останало сухо и разкаля строителните площадки. Виждам, че има и нови дупки… Красота 🙂

Поредният съботен ден в който не успявам да почивам, а трябва да работя за да угодя на някой капризен ползвател на съвременното благо – компютъра… И то защо? Защото два от шестте компютъра у тях не работят. Да, у тях, а не в офиса му … Има и два преносими, значи стават общо осем компютъра в една къща… Честито на печелившите, т.е. на мен 🙁 И утре имам гадни задачки-закачки … и дано най-сетне успея да стигна до някой осветителен магазин…