Краят на един експеримент

Доста врме измина от началото на един експеримент. Дойде денят в който да сложа край и да приключа експерименталната фаза, преминавайки на ниво крайна реализация. Идва реч за възможността ми да поддържам сървър в добро работно състояние и добра мрежова свързаност. Сървърът е стар марков такъв, работил за някого преди мен, купих го втора употреба от София. Машината е със следните технически параметри:
1. Два процесора Intel(R) Xeon(TM) CPU 2.80GHz HT enabled
2. 2GB DDR Рам памет
3. Два Ultra Wide SCSI 15000rpm диска, работещи в хардуерен RAID0 масив с общ обем на дублираната информация от 36GB.
4. Два 1000/100/10Mbps мрежови порта
Системата изкара точно 72 дни онлайн, без да е гаснала, рестартирана и като цяло времето ѝ на свързаност към глобалната мрежа е повече от 99.9%. Свързаността с международният Интернет е 10MBps качване и 10MBps сваляне. Разполага с един физически, реален и статичен IP адрес.
Днес предстои изключване за профилактика и подсигуряване на по-добро и надеждно физическо местоположение. Експериментът беше с цел да се тества възможността за хостване на не критични уеб сайтове и приложения на собствена интернет връзка, на собствен сървър и със собствено резервно захранване. Общият сбор работни дни надхвърля 120 (4 месеца), но поради два рестарта за обновяване на ядрото на операционната система тоталното време е по-малко. След инсталацията и финната настройка на софтуерите за момента мога само да кажа, че всякакви опити за “превземане” на сървъра бяха напразни, вярно, на него няма критично важни приложения, които биха загубили от евентуални DoS или DDoS атаки, но такива не е и имало. Все пак съм длъжен да призная и наличието на хардуерен Firewall 🙂