Monthly Archives: юли 2010

Ураган “отнесе” Варна пак!

Ураган отнесе Варна, а Варналии се учим да плуваме и летим по тротоарите, защото някои хора цяла пролет си бъркаха там където не ги огрява слънцето.
Тропически Ураган се извиси над Варна и не, не става въпрос за Тропика на Рака или Тропика на Козирога, а за Тропика на Варна. Всъщност както гледам – е Тропика на България. Скоро ще се наложи да строим наколни жилища и да благославяме историята, че сме учили за тях. Днес такъв ураган се изви над Варна, че чак нямам думи за описание. От няколко години разправям на всички, че времето в България вече става Тропическо, но всички подминават коментара ми с ехидни усмивки… Днес над любимата ми Варна се изсипа такова количество вода, примесена с вятър, че аха и да ни отнесе – добре, че не строим като американците с дърво, а разчитаме на модерният и тежък бетон. В 17:40 започна “красотата” в 17:44 снимах, но… от всички снимки само една е излязла поносимо добре, при това – снимана на ISO1200 чувствителност – все едно съм я правил през очила за електрозаварки. Ако миналата година при по-малката буря бяха писали “Буря отнесе Варна”, то днес сигурно трябва да напишат по вестниците “Буря отми Варна и нея вече я няма”… Та ето и единственото кадро, да видите за какво пиша:

Ураган над Варна
Ураган над Варна

“Веселбата” ще е утре – когато лъснат всички дупки по стръмните улици, а както подозирам – ще са доста, особено по доста ерозиралата улица “Подвис” по която се изсипва всичката вода и тиня от вилната зона над Цветния Квартал.
Да видим сега Община Варна с какво ще си измие ръцете, какво оправдание ще измисли да не накара асфалтиращите фирми да си свършат работата качествено, сметопочистващите да почистят всички отводнителни шахти, а любимата на всички ни озеленителна фирма – да изреже надвисналите полу-здрави, а и потрошени клони. Реките, които шуртяха край мен утре ще покажат мръсните си гнойни рани, както в старата мъдрост “Дупките в асфалта се броят сутрин след ураган”… 🙂

Силови мерки

Лежа си снощи към 02:30 и се унасям в сладка дрямка на фона на някое от повторенията на CSI. В един сладък почти заспал момент ме стресва едно яко плющене – човек, който е стрелял с огнестрелно оръжие веднага би разпознал изстрел – и то с пистолет. Последвалите крясъци “Стой” и “Бягай” бяха за кратко и настъпи тишина. Реших, че съм сънувал нещо с мозък омешан от кримката по телевизора, но реших все пак да стана да видя навън какво става – нали така или иначе се бях събудил.
Поглеждайки през прозореца видях необичайна за това време и квартал гледка – двама човека проснати като пеперуди на асфалта, а други двама надвесени над тях. В следващият момент единият се запъти нанейде и след секунди се завърна карайки… патрулка. Оказаха се кварталните дежурни полицаи, които посреднощ пазейки данъкоплатските ни задници бяха спрели и задържали две момчета. На първо четене – бандити с раници, нямащи никаква работа по това време на денонощието по улиците. Заинтригуван останах да позяпам какво ще стане – след 5-6 минутки дойде още една патрулка, светнаха с фаровете върху “пеперудите”, претърсиха им багажа, намирайки лични вещи на плажуващи момчета – хавлия, джапанки и документи. Свериха по радиото личните данни на хлапетата и след това им “заповядаха” да се изправят. Започна назидателната част от акцията, след като се оказа, че наказателна е излишна – полицаите зададоха интересен за мен въпрос: “Защо не спирате, като чухте “Полиция, Стой”?”. Хлапетата се оправдаха “сепнахме се”. Полицаите: “А ако Ви бяхме гръмнали, по-малко сепнати ли щяхте да бъдете?”, хлапетата “…”, полицаите обясниха на младежите, че следващият път като чуят “Полиция Стой” не е разумно да бягат и да си подвикват “Бягай”… след това ги освободиха.
Аз от позицията на моят предпоследен етаж, посреднощ – не успях да документирам случката другояче освен по спомени, но не само мен бяха събудили. Доста съседи излязоха на балконите да видят какво става, а и доста от “нощните пиянки” се протътриха да гледат сеир.
Изводът от тази акция, поне за мен е:
1. Ефект може да няма, но показност – в изобилие. Среднощни предупредителни изстрели и репресии са доста по-добре от среднощните убийства, мародерства и обири.
2. Съседските хлапета, които излизат на хладинка след 23:30 и се хилят и крещят като изтървани до 03:00 – доста време ще се замислят дали да го правят – поза “пеперуда на асфалта” хич не е удобна, очевидно.
3. Хлапетата, които се правиха на пеперуди, целуващи асфалта – поне една седмица ще имат як запек, а и доста ще се замислят дали да се прибират пак по тъмно от плажа с раници на гръб.
4. Съседите имаха яко хляб за размисъл…, а и за клюки..
5. От как напуснах казармата не бях гледал полицейски екшън на живо, но по-важното е, че момчетата полицайчета бяха сериозни и се държаха на ниво – дано всички техни колеги са такива!