Авторемонт

От две години имам Fiat Marea Weekend HLX 1.9JTD – дизелов италиански автомобил – на пук на всички, които ги е яд – аз си купих Фиат 🙂 За две години и над 39000 изминати километри – аз съм доволен. Вярно, инвестирал съм в гориво почти толкова колкото съм платил за колата, но кеф цена нямал… Както всички знаят – при закупуването на един автомобил втора употреба има едно задължително обслужване, което не броим, но то завишава първоначалната цена на автомобила. В последствие по фиата съм правил следните ремонти:

1. Ремонт датчик на скоростта, цена нов – 56лв., цена на ремонта с вложени части и труд – 5лв. – беше спукан и имаше вода в него. Почистен, обезводнен и запечатан.

2. Смяна дясна биалетка – единият маншон се беше скъсал от старост, влязла вода с пясък и започна да чука – цена с труда – 40лв.

3. Смяна датчик на колянов вал той се води и датчик на запалването и е доста важен, но поносимо евтин елемент. Номерата, които прави са, че колата пали, когато е студена, но загрее ли – или гасне или не пали 🙂 След изстиване – всичко е ок. Цена на подмяната: 60лв.

4. Смяна на подгревна свеща – беше си неработеща, но Common Rail двигателя си палеше и без нея, цена – 23лв + 10 лв. труд 🙂 Майстора се видя в чудо и див ужас 🙂

5. Смяна на десен носач и лява биалетка – пак имаше чукане, но … тази смяна на стойност 160лв – не реши проблема. Майстора нещо не го бива, но е нормално – той лежи на стара слава и жесток мързел, язък за парите

6. Смяна тампони на стабилизираща щанга – цена на тампоните – 26лв, на труда – 26лв, но на автомонтьора и помощника му им се взе здравето…

Резултат – след две години по Варненските пътища и не особено сериозни инвестиции – фиата си е като нов – в момента единственото, което се чува докато шофирам е турбината и подухването на вятъра през отворения прозорец.

Който не си е взел поука – да си купи голф, по възможност – двойка!

Бягство към победата, смешниците…

Тази вечер като никога гледах част от “Бягство към победата” на Слави. До сега да съм хванал също толкова дълга или по-къса дори част. Не знам дори имената на участниците, но ми бяха изключително смешни, забавни, а на моменти – чак тъпи. То бива, бива, ама всички с малки изключения да са вегетарианци и да ги е страх от една кокошка… Особено двете кукувици млади – русата и чернокосата красавици – едната била вегетарианка, но заклала кокошката… Военните и един възрастен мъж се справиха бързо и с достойнство, двете първи лелки – дори можеха с ръце да я обезглавят кокошката – толкова бяха нахъсани.

И както всички се правеха и мечеха “ах, ох, ай, ой.., олеле” така и всички се справиха с поставената задачка. То бива превземки, но тия ако ги спуснеш на самотен острох – хем от глад ще умрат, хем от простотия и скука – вероятно накрая военните и двете лелки ще оцелеят – изяждайки вегетарианците 😉