Детски градини, Варна, епопеята

Приятно пролетно утро, двадесет млади мъже – нервно пушат, бъбрят, някои се хилят, но все така нервно…

Преди тях други двадесет мъже все така нервно са пристъпяли от крак на крак… бодърствали…

Не съм бил на вахта/смяна/стойка/дежурство от 1993та година – шестнадесет години спокоен сън и никакви нерви. Но този път – детска градина е, наследникът трябва да се социализира… за това – заедно с още деветнадесет мъже стоя и чакам…, като маймуна за банани… първи април е все пак – дори времето се избъзика с нас – заваля „чуден“ пролетен дъждец – ръмеше си спокойно, толкова спокойно, че дори под иглолистните дървета пред ЦДГ „Карамфилче“ можеше да си стои човек на сухо… А часът е все още 4:44 сутринта…

За Steliyan

Казвам се Стелиян, роден съм през далечната 1973 г. в гр. Варна в доста горещо според мен лято :) 35 години обаче трудно се описват с няколко думи ... Ще опитам да го правя по малко в последствие...
Публикувано в Драми с етикети , , , . Постоянна връзка.

1 Response to Детски градини, Варна, епопеята

  1. Pingback: Простотията на журналистите край и граници няма | Steliyan's Life!

Коментари са забранени.