Приятно пролетно утро, двадесет млади мъже – нервно пушат, бъбрят, някои се хилят, но все така нервно…
Преди тях други двадесет мъже все така нервно са пристъпяли от крак на крак… бодърствали…
Не съм бил на вахта/смяна/стойка/дежурство от 1993та година – шестнадесет години спокоен сън и никакви нерви. Но този път – детска градина е, наследникът трябва да се социализира… за това – заедно с още деветнадесет мъже стоя и чакам…, като маймуна за банани… първи април е все пак – дори времето се избъзика с нас – заваля „чуден“ пролетен дъждец – ръмеше си спокойно, толкова спокойно, че дори под иглолистните дървета пред ЦДГ „Карамфилче“ можеше да си стои човек на сухо… А часът е все още 4:44 сутринта…
По тази тема съм размишлявал за първи път...
Pingback: Простотията на журналистите край и граници няма | Steliyan's Life!