Преминах, най-сетне преминах през директорският кабинет. Директорката – добре облечена, силно притеснена жена, която тогава приех за надменна лелка, но в последствие се замислих и разбрах – притесняваше се повече и от нас – чакащите. Все пак нейната работа освен да ни запише е и да не ни излъже обещавайки ни шанс за децата… Отделяше от 10 до 15 минути на човек – да се проверят три пъти всички документи, имена, номера… да се въведат в компютър от моите детски години, да се заведе в книга броят и наличието на подадените документи… На опашката и в списъка, който вардихме 10 дни бях номер 40, но директорският ми номер беше… 42… Честит Първи Април – в някоя от регламентираните почивки за “Работа с компютър” са успели да “подадат” две молби по частни пътеки – между 20 и 25 номер … весело… А вън, след мен – останаха да чакат още 62ма човека – общо по списък 108… Последният, ако изобщо дочака и подаде документи – ще бъде №110 по входираните номера… Възмущението ми е пълно от цялата система с опашките – все пак плащам данъците си във град Варна от 1994 насам…

Ето как НИЕ Данъкоплатците се превърнахме на маймуни в желанието си да осигурим бъдеще за бъдещите данъкоплатци на България, а ето и хората, които останаха търпеливо след мен…

Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна

Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна

Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна, част 2

Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна, част 2

Сподели и се забавлявай:
  • Print
  • Digg
  • Sphinn
  • del.icio.us
  • Facebook
  • Mixx
  • Google Bookmarks
  • Blogosphere News
  • LinkedIn
  • PDF
  • Add to favorites
  • Technorati
  • Twitter

Подобни писаници:

  1. Детски градини, Варна, епопеята
  2. Честита ми пералня и 800лв.
  3. Свински грип, заключението
  4. Детски градини, Варна…
  5. Свински грип, паниката се обостря