Мои познати си пътували към село, тази сутрин и на магистралата ги спрели някакви чужденци със закъсал автомобил. От разваления български, частични немски и мимики се разбрали, че нямали бензин и им трябвало някой лев за гориво… Предложили пръстен – златен, масивен за сумата от 150 Евро. Нашите хора толкоз кинти нямали в тях и казали – имаме 10лв… „Чужденците“ се навили и на тази сделка. Вярно, грамажът на пръстена не е като да се вземат 10 кинта за него от скрап, но ако не е златен както подозирам – ще става чудна тежест от него за риболовни излети. Все пак е жълт и предполагам от неръждаем материал…
Лятото аз пък се сдобих с марков часовник за 50лв 
Vacheron Constantine, часовникът е автоматичен, със самонавивен механизъм, пише, че е с 18К златно покритие. Дори реплика да е – механизмът му е чуден и работи точно. Видях същият „оригинален“ часовник на витрина на часовникарски магазин на скромната цена от 45лв. Интересното е, че не беше механичен, а кварцов (с батерийка). Съответно съм се минал само с 5лв… Но пък ми беше доставен на крака, а и каишката е от хубава истинска кожа. Човек трябва да посреща подобни дреболии със широко сърце, а не да го приема присърце и да не може да спи. Веселото е, че моят часовник върви, а Casio за 90лв. спря и след смяна на батерията не пожела да тръгне повече..
Подобни размисли:
